АЛБЕР КАМЮ: С хиляди думи не успях да изразя това, което тя казваше само с мълчанието си

Писателят израства в бедняшкия квартал на Алжир. В университета води живот на интелектуалец с лява политическа ориентация.

Като ученик от време на време Албер Камю се надява да не издържи приемния изпит за гимназията. От една страна мечтае да вземе матурите и да влезе в университета, да се потопи в света на книгите и знанията. От друга страна обаче, ако поеме по този път, предполага той самият, ще изостави семейството си. И наистина: С всяко изречение, което по-късно като писател Камю пише по пътя към Нобеловата награда, той се отчуждава от своята родина и от семейството си, което нищо не разбира от литература. „Не можех да живея техния живот, изпълнен с невежество“, споделя той години по-късно в своята автобиография – факт, който впоследствие винаги го е карал да изпитва чувство на вина.

Албер Камю се ражда на 7-ми ноември 1913 в малко градче в Алжир, който по това време все още е френска колония. Баща му е работник. Малко след раждането на сина си той е извикан на военна служба. Загива в Първата световна война, в битката при Марна и Камю не познава баща си. Момчето израства с майка си, вуйчо си и баба си. Четиримата делят малко жилище в бедняшкия квартал на Алжир. Майката има говорен дефект и проблеми със слуха, речникът й не е по-богат от този на дете. Вуйчото е глухоням.

Учителите на Албер са тези, които разкриват пред момчето един свят от другата страна на тишината, а именно света на литературата. Камю започва да се отчуждава от семейството си, думата „библиотека“ е непозната за майка му. Това, което научава в училище, не може да разкаже на майка си, нито пък на баба си. Когато тя го придружава на училищни тържества, той се срамува от бедняшкото си облекло и от нейното поведение – и веднага след това съжалява, че се е засрамил.

След завършване на гимназията Камю записва специалност „Философия“ в Алжирския университет. Още в началото на следването си той открадва възлюбената на един свой приятел и се жени за нея. Симон Ийе е забавно и желано момиче от добро семейство, носи широкопола шапка, яка от лисица и високи токчета. Камю започва да приглажда назад косата си, носи сако и вратовръзка. Заедно с приятели той основава театрална трупа, пише за списания и става член на комунистическата партия. Такава е модата сред младите интелектуалци, към които той вече се причислява. И въпреки че вярата му в комунизма и класовите борби не трае дълго, той държи речи за фашизма, който се разпространява в Европа, както и за банкрутиралата икономическа система. Винаги, когато говори, сред публиката присъства полицай.

Докато учи в университета, Камю е на един час път от своето семейство и същевременно на светове далеч от него. През тези години той рядко посещава майка си.

„Всичко, което знам за морала, дължа на спорта“

Като дете Албер Камю се разболява от туберкулоза. На 16-годишна възраст за няколко месеца е изпратен в санаториум. И въпреки, че продължава да носи болестта в организма си, той играе футбол в университетския отбор. „Това, което знам за морала и за човешките задължения, дължа на спорта“, споделя той на един по-късен етап. Наред със следването си той работи в метеорологичен институт. Не печели много, но достатъчно, за да пътува до Европа – до Германия, Австрия и до тогавашна Чехословакия. По време на едно от пътуванията разбира, че съпругата му му изневерява. Тя е пристрастена към мъжете и към морфина. Симон спи и със своя лекар, като в замяна на това той я снабдява с лекарства. Когато се развежда със Симон, Албер Камю е едва на 23. Зад гърба си вече има едно прекарано тежко заболяване, едно следване и един развод. Време е за роман.

АЛБЕР КАМЮ (1913 – 1960)
Следване: Философия
Особени събития от живота: Туберкулозата, от която страда, е причина да не бъде изпратен на фронта по време на Втората световна война, за което Камю съжалява.
Най-важни отличия: Нобелова награда за литература през 1957

cafe_de_flore5_jpg_1431478727Café de Flore – едно от най-старите и престижни кафенета в Париж; Снимка: thevanderlust.com

Неговата първа книга Щастливата смърт не е публикувана, докато Камю е жив. Той я използва като основа за своя следващ роман Чужденецът, който го катапултира във френските литературни кръгове. Той заминава за Париж, води дискусии за комунизма със своя интелектуален опонент Жан-Пол Сартр и пуши цигари със Симон дьо Бовоар в Café de Flore. През 1957 става носител на Нобеловата награда за литература. Камю е на върха на литературния свят. Няколко години по-късно, на 4-ти януари 1960, спортната кола, в която пътува на мястото до шофьора, се удря в едно дърво и Камю умира. Сред останките от автомобила е открит недовършен ръкопис, фрагмент от автобиография. Малко преди смъртта си Камю се решава да създаде литературна история на своя живот, да облече в думи своето детство. Книгата възнамерява да посвети на майка си. В ръкописа той споделя, че „с помощта на хиляди думи така и не е успял да изрази това, което тя съумявала да каже само с мълчанието си“.

camus„Чужденецът“ – първият роман на Камю, издаден на френски език през 1942; Снимка: biblioctopus.com

Жан-Пол Сартр, философът от знатното общество, осмива веднъж Камю, описвайки го като „алжирския гамен“. Това било свойствено за характера на Сартр. A за Камю било комплимент.

 

Автор: Галина Викторова

Източник: Die Zeit

Основно изображение: Granimaginador

Share This