Бактерия в носа произвежда антибиотик

Принципно антибиотиците се извличат от микроорганизми, населяващи околната среда, и възпрепятстват развитието на други микроорганизми, обитаващи човешкото тяло. Наскоро германски учени откриват в човешкия нос бактерия, която убива патогенни микроорганизми.

Германски учени са открили в човешкия нос нов антибиотик, който обаче все още е доста далеч от приложението му като медикамент.

При лабораторни експерименти веществото, наречено лугдунин, убива щамове на бактерии, резистентни към други антибиотици. Веществото се синтезира от бактерията Staphylococcus lugdunensis, която е естествен обитател в носното пространство при малка част от хората. Андреас Пешел от университета в Тюбинген и неговите колеги съобщават за направеното откритие в специализираното списание „Nature“.

Откритието все още е далеч от евентуално прилагане на веществото като медикамент. Наред с ефикасността му върху хора е необходимо най-вече да бъдат изследвани и страничните му ефекти. Така например има вероятност веществото освен бактерии да засяга и човешки клетъчни структури при орален прием.

Бактериолозите от години търсят начин за справяне с резистентната към метицилин бактерия Staphylococcus aureus (MRSA). „Тези болестотворни микроорганизми са огромен проблем в болниците. Всяка година в Германия от инфекция с MRSA умират няколко хиляди души“, съобщава Пешел.

Смъртна опасност от резистентни болестотворни микроорганизми

В рамките на проучването учените изследват микробиологичните съобщества в човешкия нос, където бактерията Staphylococcus aureus е естествен обитател при една трета от населението. При здрави хора това не е проблем, но при болни и при хора с отслабен имунитет Staphylococcus aureus се превръща в смъртен враг.

Многобройни бактерийни щамове са изследвани в лабораторни условия в комбинация със Staphylococcus aureus, сред тях и различни видове от род „стафилококи“. При наличие на Staphylococcus lugdunensis учените установяват намаляване в количеството на Staphylococcus aureus до пълното им измиране. Впоследствие те откриват ново вещество, което бактериите произвеждат и което причинява смъртта на Staphylococcus aureus. Наричат го лугдунин. По-нататъшните изследвания показват, че новооткритото вещество причинява вреда и на други бактерийни щамове, които са резистентни към антибиотици.

„Откриването на лугдунин още веднъж показва колко голяма е ролята на търпението и постоянството в изследователската дейност“, казва Пешел. С помощта на своите колеги той доказва, че лугдунин може да се пребори със стафилококова инфекция по кожата на мишки, причинена от Staphylococcus aureus.

Други основания за ефективността на лугдунин дават и взети проби от носа на 187 човека: при тестови пациенти с находка на Staphylococcus lugdunensis в носа само при 5,9% е открита и Staphylococcus aureus. При пациенти без наличие на Staphylococcus lugdunensis процентът на случаите, в които се открива Staphylococcus aureus, е 34,7.

Съществува ли опасност и за човешките клетки?

„Принципно антибиотиците се извличат от колонии на гъбички и бактерии, които живеят извън човешкото тяло“, обяснява Пешел в прессъобщение на университета. „Идеята, че човешката микрофлора също може да представлява източник на антимикробни вещества, е нещо ново.“ С направеното откритие учените се надяват да достигнат до нови източници на антибиотични вещества.

От химична гледна точка лугдунин спада към нов клас вещества, състоящи се от познатите ни аминокиселини, комбинирането на които обаче не наподобява това при който и да било известен досега антибиотик. Особено характерна е пръстеноподобна структура, в която Пешел предполага, че се крие механизмът на действие на веществото.

В коментар към статията в списание „Nature“ Ким Люис и Филип Страндвиц от Североизточния университет в Бостън потвърждават, че откритието на учените от Тюбинген поставя началото на една нова ера, а именно търсене на антибиотични вещества в бактерии, населяващи човешкия организъм.

Трудност при клиничното приложение на лугдунин би могъл да представлява механизмът на действие, който вероятно залага на синтеза на по-големи клетъчни структури като мембранните и по този начин би могъл да бъде опасен за човешките клетки.

Дитмар Пийпер от Центъра за изследване на заразните болести „Хелмхолц“, който не е участвал в студията, е на мнение, че проучването на новото вещество едва сега започва: „Все пак създаването на антибиотици отнема десетилетия. Тепърва предстои да се проучат основно всички възможни странични ефекти от приложението на Staphylococcus lugdunensis и лугдунин.“

Галина Викторова

Източник: Spiegel

Основно изображение: Süddeutsche Zeitung

Share This