ГЕРМАНЦИТЕ И „МОЯТА БОРБА“ НА ХИТЛЕР

По време на Ваймарския фестивал на изкуствата през септември тази година театралният колектив „Римини Протокол“ представи „Моята борба“. Чрез своите протагонисти берлинският театрален колектив „Римини Протокол“ разглежда от по-особен ъгъл един представител на литературното наследство от ранните години на националсоциализма. Четейки подбрани откъси от „Моята борба“, чието разпространение в Германия е забранено от края на войната, главните герои обсъждат какво е общото между тяхното ежедневие и книгата на Адолф Хитлер. Разглеждат се теми относно произхода на мита за „войнствения“ ръкопис, както и какво наистина съдържа този трактат. За тази цел биват интервюирани „експерти от ежедневието“ – библиотекар, юристи от Израел и Германия, слепец.

Съвсем малка част от германците са прочели някога някой ред от произведението на Хитлер, при повечето „Моята борба“ просто седи на рафта с книги. Дали неговите антисемитски речи, пълни с омраза, все още представляват заплаха? По този въпрос в обществото царят коренно различни мнения. Историците и учените както и преди виждат в „Моята борба“ историческо произведение с изключително поучителен заряд – спорен въпрос между политици и учени. През 2014 министрите на правосъдието на отделните провинции забраняват отпечатването на ново издание за научни цели. Понастоящем авторските права върху книгата на Хитлер се държат от Федералната германска провинция Бавария. На 31-ви декември 2015 обаче договореният срок за притежаване на правата върху произведението изтича. Така „Моята борба“ ще бъде отново публикувана в Германия – за първи път от 70 години насам, било то и под формата на издание с исторически коментари, разработени от Германския исторически институт.

Оспорвани авторски права

След края на войната през 1945 по решение на съюзническите сили правата върху националсоциалистическия ръкопис се присъждат на Свободна държава Бавария за срок от 70 години след смъртта на Хитлер. Оттогава преиздаването на книгата в Германия и разпространението й сред обществеността е забранено под претекст, че правата върху произведението са на Адолф Хитлер.

Колкото повече обаче наближава краят на горепосочения срок, толкова по-големи стават съмненията в Бавария. Министър-председателят Хорст Зеехофер първо осигурява финансова подкрепа на Историческия институт за реализиране на новото издание, по-късно обаче се дистанцира от проекта. През 2013 той заявява, че все пак не може да внесе в Конституционния съд искане за забрана на Германската национал-демократическа партия, а след това да сложи баварския герб върху разрешение за свободно разпространение на „Моята борба“.

main_campf2„Моята борба“ може да бъде намерена в много чуждестранни книжарници

Преведена на много езици

В други страни не е имало съмнения относно публикуването на книгата. Изданието може да бъде закупено на почти всички езици, могат да бъдат открити и отделни оригинални екземпляри, лично подписани от Хитлер. В книжарниците в Израел „Моята борба“ също се продава – на немски и на иврит. Турското издание се рекламира под слогана „Класика на антимарксистката световна литература“ и през 2005 след разрешение от властите достига 4-то място в списъка на бестселърите.

Много патос и лош стил на писане

Големият въпрос със сигурност не опира до съдържанието. Автобиографията на Хитлер, представена в първия том, кипи от патос. В една съвременна рецензия Дейли Телеграф окачествява произведението на Хитлер като „уморителни и несмилаеми словоизлияния“, а историкът Свен Феликс Келерхоф разпалено описва книгата в ефира на Радио Германия по следния начин: „Ужасяващо е. Направо страховито. Сбирщина от неправилно или граматично абсолютно невярно конструирани изречения. Не представлява никакъв интерес в интелектуално отношение.“ Въпреки това според него книгата трябва да бъде прочетена, за да имат представа хората за какво се говори в нея и той критикува т.нар. условна забрана на произведението.

main_campf3Медийният учен Хорст Пьоткер смята преиздаването на книгата на Хитлер за закъсняло във времето

По подобен начин вижда нещата и медийният учен Хорст Пьоткер: „Това, че най-вече в Германия под претекст на авторското право се възпрепятства достъпът на хората до тази книга, е абсурдно. Именно там почти е доказана тезата, че германците са по-податливи на манипулации от другите нации.“ Като съиздател в проекта „Свидетели на времето“ Пьоткер сам е страдал от това юридическо ограничение, тъй като баварското правителство отказва отпечатването на коментирано издание с пасажи от „Моята борба“.

Забраната за издаване е в сила и днес

До днес в Германия се водят спорове за това, кой е най-подходящият начин за „общуване“ с „Моята борба“. Който непременно иска да прочете книгата, всъщност може да я намери по пазарите за употребявани вещи, в антикварни книжарници или в интернет: Защото правосъдието може да забрани отпечатването, но не и самата книга. Широката общественост всъщност почти не се интересува от книгата. В часовете по история, а понякога и по религия в германските училища се четат и дискутират отделни фрагменти.

Фактът, че в края на 2015 авторските права губят давност, е съвсем нормален юридически процес, като се има предвид, че са минали 70 години от смъртта на Адолф Хитлер. За Хорст Пьоткер възможността за безпрепятствено разпространение на произведението е малко закъсняла: „Нямам нищо против хората да добият това познание. Президентът Теодор Хойс е казал още през 50-те години: „Тази книга трябва да се публикува, за да знае германският народ как са мислели нацистите.““

main_campf4Изключително успешна реклама: До 1939 „Моята борба“ на Хитлер е най-продаваната книга в Германската империя

Оригинални текстове като научни извори

През 1925/26 за първи път е публикувано подстрекаващото антисемитизъм произведение, което по-късно в Третия Райх се превръща в издаван от диктатурата бестселър с милионен тираж. Хитлер написва ръкописа след проваления опит за преврат през ноември 1923 по време на престоя му в затвора в Ландсберг ам Лех – политически недоизкусурен трактат, чието влияние днес почти никой не може да си обясни, споделя историкът Кристиан Хартман от Мюнхенския исторически институт. „Дълбоко се засрамих от факта, че ние, германците, сме се увлекли по нещо толкова мизерно.“

В началото на 2016 заедно със свои колеги той следва да публикува изданието с критични бележки на Историческия институт Мюнхен: два тома в общо 2000 страници, 3500 бележки под линия и 5000 научни коментара, като целта ще бъде всичко да бъде педантично подредено. Само 780 страници са от оригиналния текст на Хитлер. От години Хартман се занимава с публицистичното завещание на Хитлер. И преди, и сега книгата остава важен източник за разгадаване на Хитлеровия мироглед и основите на националсоциалистическата диктатура. В интервю пред германския вестник Зюддойче Цайтунг Хартман заявява следното: „Никой, който прочете книгата днес, няма да се превърне в нацист.“

Рецитал в бронирана жилетка

Турският писател и кабаретист Сердар Сомунчу, който живее и работи в Германия, от години използва жестоките възгледи за света на нацисткия фюрер за сценични рецитали в училища и в кабаретни постановки. Публичен рецитал в Германия е разрешен единствено с учебна цел и Сомунчу е провел повече от 1000 училищни рецитала, но … в бронирана жилетка. Защото неговата безпощадна дисекция, разобличаваща книгата като рожба на един умопомрачен човек, даващ свобода на своите антисемитски тиради на омразата чрез неясни и объркани изречения, са му навличали заплахи за убийство и взривяване от страна на неонацисти.

main_campf5Сердар Сомунчу по време на рецитал на „Моята борба“ – и днес той насочва вниманието си върху тиради на омразата в нейните най-разнообразни цветове

В един момент на Сомунчу му идва в повече; неговите рецитали с вплетени коментари в момента могат да бъдат открити под формата на книга за слушане. Той пледира за едно по-нормално отношение към книгата на Хитлер, която в Третия Райх е отпечатана в класическия библейски формат. „Всеки млад човек може да си я свали от интернет. Може да бъде купена на всички езици по света. Защо и в Германия да не си позволим едно по-суверенно общуване с тази тематика? Имам доверие в младите хора.“

Фактите за враждебното настройване на народа

От 2016 в Германия новото издание на произведението на Хитлер ще може да бъде закупено единствено в одобрения от властите вид, а именно с коментари към текста. Що се отнася до расисткото, антисемитско съдържание на произведението, ситуацията се запазва: книгата може да се поръчва в интернет, хората имат право да я притежават, могат да я разглеждат и четат в библиотеките, но не могат да я преиздават или да я четат пред публика без коментарите към нея. Историкът Георг Мазер впрочем е убеден в следното: „Срещу „възраждане“ на Хитлеровия дух няма по-добро средство от „Моята борба“.

main_campf6Правата върху книгата американските власти след войната отстъпват на провинция Бавария

Текстовете на Хитлер трябва да бъдат демистифицирани

main_campf7„Лошото произведение“ може да бъде намерено дори в Афганистан

Учените от Историческия институт напълно осъзнават бризантността на своя проект: „Наистина трудно може да бъде обяснено на някой оцелял от Холокоста защо е необходимо „Моята борба“ отново да бъде издадена в Германия“, казва ръководителят на института Андреас Виршинг пред новинарската агенция dpa. Всъщност с този проект на бял свят ще излезе едно анти-хитлерово произведение, в което Хитлер бива „атакуван“. Екипът от петима историци разнищва текстовете на Хитлер, разкрива лъжи и противоречия, разглобява на съставни части личността зад текста. С това, обяснява ръководителят на екипа Кристиан Хартман, се цели демистифициране на Хитлеровите текстове. Това не е никак лесно, казва той по-рано през 2012 в интервю пред германския вестник Зюддойче Цайтунг: „Колкото по-дълбоко навлизаш, толкова по-дълбока става бездната.“

 

Автор: Галина Викторова

Източник: Deutsche Welle

Основно изображение: Independent

 

Share This