Графитите – вандализъм или изкуство?

Все по-често в нашето ежедневие се сблъскаваме с най-различни форми на така наречените „графити”. В повечето случаи те са заклеймявани като вандализъм от по-старото поколение и съответно възхвалявани от младите хора, които чрез тях намират нов и креативен начин да изразят себе си. Този спор отново се разрази с пълна сила, когато през 2011-та година паметникът на Съветската армия в София осъмна „преобразен” с добилия световна популярност графит „В крак с времето”, а само преди няколко месеца на същото място се появи надпис, касаещ съдебната реформа в България. За да разберем по-точно какво представлява тази субкултура и какви послания носи, трябва да разберем какво, как и защо я е накарало да се зароди.

a1Графитът „В крак с времето”, 2011, София; Снимка: My modern met

Най-старите графити се появяват в дълбока древност. Още тогава градските стени в Гърция и Рим често били изрисувани с различни имена или цели протестни поеми.

a2Графит от стените на древен Рим; Снимка: lalectora91

Модерният облик на графитите ни отвежда в 60-те години на 20-ти век, когато те се появяват за първи път във Филаделфия. През 70-те години графитите достигат и Ню Йорк. В началото на този процес най-често графити са поставяни върху вагоните на метрото, като по този начин посланието се разпространявало изключително бързо из целия град. Този ефект бил целенасочен, защото първите автори на графити често били членове на улични банди и така „маркирали“ своята територия. Ето защо още с появата си графитите имат тъмна слава и винаги са обект на дискусии. В тези ранни дни на формиране на графити културата хората, чието дело е тя, били наричани „тагъри” (от англ. „taggers”). Почти винаги те действали организирано в групи, носещи името „крю” (от англ. „екип“). Самите графити артисти обаче предпочитат да наричат себе си „райтъри” (от английски „writers”). За да създават своите творения, „райтъри”-те използват маркери и флакони с боя на акрилна основа. Така те са сигурни, че написаното от тях ще бъде трудно заличено.

a3Емблематичните за нюйоркското метро графити; Снимка: The Bowery Boys

Тези творения варират от обикновено „тагване” (когато графити артистът изписва единствено своя псевдоним) до истински произведения на изкуството. В края на 70-те години графитите претърпяват голямо развитие. Катализатор за това са добилите голяма популярност „войни на стиловете” между различни графити артисти. Те спомагат за бързото развитие на новопоявилата се субкултура, в резултат на което възникват много нови стилове на рисуване като най-популярните от тях са:

“Throw-up”

Този стил е по-сложен от „тагването” като графитът обикновено се състои от два или три цвята. „Throw-up” се прави бързо и често и все пак носи идентичността на артиста, който го е създал. Почти винаги буквите в един „Throw-up” са балонни и едноцветни, а контурът им е в контрастиращ нюанс.

a4Throw-up; Снимка: Fatcap

“Piece”

Името на този стил идва от съкращението на „masterpiece”, което в превод от английски език означава шедьовър. Рисуването му изисква минимум три цвята и има висока художествена стойност. Ето защо е един от най-предпочитаните стилове, които графити артистите използват.

a5Piece; Снимка: Fatcap

“Wildstyle”

Това е стил, развит и популяризиран от нюйоркските райтъри Tracy 168 и Zephyr. Той е много сложен и се отличава със своята индивидуалност. Често не може да бъде разчетен от хора с нетренирано око. Това е така поради изпозването на елементи като стрелки, шипове, криви и др.

a6Wildstyle; Снимка: Fatcap

“Blockbuster”

Главната цел на този стил е да се покрие максимална площ за възможно най-кратко време. Често той съдържа големи букви и не повече от два-три цвята. Използва се, за да скрие стари графити или да не дава възможност на други райтъри да създадат свои творби в съответния район.

a7Blockbuster; Снимка: Fatcap

Графитите се превръщат в един от четирите символа, неразривно свързани с хип-хоп културата наред с дижейството, брейк танците и рапирането. Така стъпка по стъпка те си пробиват път в художествените галерии в САЩ. А новелистът Нормън Мейлър (Norman Mailer) за първи път използва термина „графити” в статия за вестник New York Times.

 

a8Типичен графит от средата на 70-те години на 20-ти век; Снимка: The Bowery Boys

В същото време обаче полемиката относно това, дали графитите са криминално деяние или изкуство достига своята критична точка. През 80-те години тогавашният кмет на Ню Йорк Джон Линдзи (John Lindsay) обявява война на графити артистите, които рисуват в метрото. В резултат на това техните произведения започват да се появяват все по-често върху покриви и стени на сгради. Политикът Питър Валон (Peter Vallone) изразява мнение, че ако графитът е направен с позволение, тогава той е изкуство, но в противен случай трябва да се счита като акт на вандализъм. Негова е придобилата популярност по това време фраза „Твоята свобода на изразяване свършва там, където започва моята собственост”. С това той отправя недвусмислено послание към всеки, който се занимава със създаването на графити по това време. На свой ред Феликс (Felix), един от членовете на базирания в Берлин екип „Reclaim Your City”, твърди, че графитите правят града по-витален. Това остро противоречие приключва чак през 2003-та година, когато двете страни се споразумяват от външната страна на вагоните на метрото да не се появяват повече графити.
Живи доказателства за това, че все повече графити артисти оставят своя ярък отпечатък не само в градската среда, но и в живота на всеки един от нас, са изтъкнати творци като френския райтър Blek le Rat, който е един от пионерите в тази област. Той трансформира използването на шаблон в изобразително изкуство, създава собствени интерпретации на класици като Караваджо и прави изложби в галерии в Лондон, Лос Анджелис, Мелбърн и много др. градове.

а9“Балерината” на Blek le Rat; Снимка: 941 geary

 

a10Хавиер Пру, известен още като Blek le Rat; Снимка: Hang-up

Британският артист Banksy пък държи на това да крие своята истинска самоличност, което обаче не му пречи да насочва вниманието на публиката върху създаваното от него изкуство, което е със силна социална насоченост и хвърля светлина върху редица проблеми на съвременното общество. Друго амплоа на Banksy е работата му като режисьор, като неговия дебютен филм „Exit Through the Gift Shop” е номиниран от Академията в категория „Най-добър документален филм”, а той самият получава наградата Webby Awards за „Личност на годината” през 2014-та.

a11Един от най-известните графити на Banksy; Снимка: Esquire

Тези и много други артисти сe срещат ежегодно на най-големия графити фестивал в Европа, а именно “Upfest Festival”. Той се провежда в английския град Бристол. През месец юли 2015-та година райтъри от 25 страни по света създадоха в рамките на 3 дни графити с обща площ 30 000 квадратни метра пред очите на близо 25 000 посетители. Този и много други факти, свързани с тази субкултура, ни навеждат на мисълта, че независимо от различните гледни точки няма как да се отрече, че графитите набират все по-голяма популярност в нашето съвремие. Тази форма на градско изкуство се е развила буквално от „scratch” при възникването й, а днес тя вече разполага със собствена азбука, голямо количество стилове на рисуване, невъобразимо изобилие от шрифтове и дори програми за създаване на графити. Тяхна най-стойностна черта обаче си остава неподражаемата им идентичност, която допринася в значителна степен за запечатване духа на времето, в което сме живели преди, живеем сега и ще живеем за в бъдеще.

 

Автор: Христо Първанов

Източници: Wikipedia; CSDT; British Council; Upfest Festival; WebUrbanist

Основно изображение: Flickr; Графит на Nowart Rabier

 

Share This