Джеръми Айрънс: Бях като наркоман, който се нуждае от по-голяма доза

Великият актьор разказва пред германското списание Die Zeit за своите сънища и мечти…

Знам, че сънищата притежават силата да лекуват. Или да изясняват нещата. Затова им се наслаждавам истински и се радвам всеки път, когато си спомням някой свой сън. Както всеки актьор и аз имам тези типични сънища, изпълнени със страхове: Излизам на сцената гол без да знам коя постановка се играе. Тези кошмари имат лесна интерпретация: В тях се разкрива несигурността на актьора и страхът от засечка.

Джеръми Айрънс е на 67. Роден е на о-в Уайт, Англия. Преди да се превърне в един от най-търсените актьори през 80-те и 90-те години той се изявява като театрален актьор в Лондон. Последната му роля е в кинопрожекцията „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“.

Jeremy-Irons-Net-WorthСнимка: Richest Celebrities

Не винаги обаче сънищата ми са толкова лесни за тълкуване. Дълго време имах един кошмар, който се повтаряше още от детските ми години: Вървя по централна улица покрай двуетажни къщи с малки дворове. Здрачава се. В осветен прозорец на първия етаж на една от къщите виждам силуета на жена, която тъкмо дърпа завесите. Тази гледка ме изплашва до смърт. Влизам в къщата и някак насила изкачвам стълбите. Преди да стигна стаята се събуждам. Години, след като бях сънувал този сън за първи път, вървях в будно състояние по една такава улица и наблюдавах подобна сцена. Гледката предизвика истински страх у мен. До днес си задавам въпроса защо имаше такова въздействие върху мен.

Интензивни сънища имам най-често тогава, когато нещата в живота ми не вървят както трябва. Няколко пъти се е случвало сънищата да ме накарат да уредя определени неща в живота си. Те непрекъснато ми напомнят за това, че животът е твърде кратък, за да отлагаме важните неща.

Същото важи и за мечтите ми. Имаше време, когато актьорството беше като наркотик за мен. Исках да играя все по-големи роли, да надхвърлям себе си – подобно на наркозависим, който има нужда от по-голяма доза. Междувременно преодолях това. Изгарящото обсебване от това непременно да си на сцена или пред камерата, да бъдеш все по-добър и по-добър и да играеш значима роля изчезна. Днес съм щастлив, когато работя по-малко. Колкото повече остарява човек, толкова повече осъзнава, че му остава все по-малко време.

От няколко години насам преследвам една съвсем друга мечта. Имам една стара циганска каручка и два коня. Мечтая си да транспортирам каруцата и конете до Испания и в продължение на 1-2 месеца да обикалям с тях северната част на страната – да се любувам на невероятните пейзажи, да срещам хора, да ги придружавам по време на техния път, да почивам на прекрасни места и да се грижа за конете. Каква невероятна картина!

Обичам да съм в движение без да имам конкретна крайна дестинация. Още като дете, когато се връщах вкъщи от интерната, обожавах да яздя своя кон сред природата в продължение на часове, наслаждавах се на всичко това сам със себе си. Да пътуваш с кон, било то сам или с компания, кара странстването да придобие съвсем различна стойност. Специфичният начин на придвижване и постепенно променящият се пейзаж придават на мислите и на разговорите дълбочина и спокойствие.

 

Галина Викторова

Източник: Zeit Magazin

Основно изображение: L’Huffington Post

 

Share This