ДЖЕС ГЛИН: Отново можех да говоря и пея и кошмарите спряха

Преди не особено дълго време мечтата на живота ми се превърна в кошмар. Защото в онзи момент, когато кариерата ми след дълго време най-накрая пое нагоре, гласните ми връзки колабираха. Първоначално никой не взе това на сериозно. Аз също. Усещах някакво дращене в гърлото и по едно време се появиха и болки. Но, разбира се, човек в началото не обръща внимание и продължава напред със същото темпо. На никой не би му се искало да спре, особено когато кариерата му тъкмо е потръгнала. Имах усещането обаче, че нещо в организма ми не е наред. Когато най-накрая по необходимост вече се осмелих да отида на лекар, предусещах, че новините вероятно няма да са положителни. И наистина тогава стана ясно, че трябва да бъда оперирана. За мен това беше кошмар, истински ужас. Дори плаках. Лекарите не можеха да кажат със сигурност, дали ще мога да пея отново. Не дадоха никакви обещания преди операцията. Беше страшно.

ДЖЕС ГЛИН е на 25 години, родена е в Лондон, певица и текстописец на песни. Известност добива с групата Clean Bandit и техния хит Rather Be, за което са отличени с Грами. Дебютният й албум I Cry When I Laugh достига първо място в британските класации за албуми. Глин има 3 номинации за британските музикални награди – за жена изпълнител, за най-добър сингъл и за най-силен пробив. Наградите БРИТ ще бъдат раздадени на 24-ти февруари 2016 в Лондон.

Снимка: Frazer Harrison/Getty Images

Джес Глин на 8-ми февруари 2015 с наградата Грами за най-добър денс запис на хита на „Клийн бандит“ Rather Be. Британската група от Кеймбридж се откроява на електронната сцена с използването на инструменти, характерни за класическата музика като цигулка и виолончело; Снимка: Frazer Harrison/Getty Images

След операцията не трябваше да говоря в продължение на три седмици, което ми се удаваше изключително трудно. Иначе не сънувам много, но през тези три ужасяващи седмици имах страховити кошмари. Тъй като в никакъв случай не биваше да говоря, сънувах непрекъснато, че правя именно това. Събуждах се посред нощ, цялата плувнала в пот и ме обземаше панически страх, че наистина съм говорила насън и по този начин завинаги съм съсипала гласа си. Имах същински екзистенциален страх.

Още като малко момиче се упражнявах да пея пред огледалото с четка за коса вместо микрофон. Когато за първи път чух гласа си по радиото, бях в колата на път за приятели. Бях толкова развълнувана, че шофирах твърде бързо и едва не катастрофирах. А когато малко по-късно чух своя първи хит, гласът ми изведнъж отказа.

Майка ми, която също дълго време беше в музикалния бранш, ме предупреждаваше да не напрягам гласа си твърде много. И както децата винаги правят, не взех на сериозно предупрежденията й. Беше грешка. Без да се замислям и без да се съобразявам със себе си участвах във всичко, което ми се предлагаше: интервюта, концерти, студийни записи – от сутрин до вечер. Но гласните струни все пак са само мускул, който не бива да се претоварва. Повредих го и добре, че дефектът не беше необратим.

За щастие вече всичко с мен е наред. Промених начина си на живот и обръщам повече внимание на себе си. Вече не работя до припадък и понякога си взимам почивка. Така се чувствам по-добре. А откакто отново мога да говоря и най-вече да пея, кошмарите от сънищата ми изчезнаха.

 

Автор: Галина Викторова

Източник: Die Zeit

Основно изображение: Jess Glynne – официален сайт

Share This