Дизайнът на работното място и неговата еволюция

1
Красота и спокойствие за постигане на максимална концентрация и вдъхновение: Офисът от отворен тип на LEGO в Билунд, Дания; Дизайн: Rosan Bosch & Run Rjord; Снимка: CAANdesign

Офисът на Lego в Дания е проектиран по такъв начин, че да дава възможност на служителите да си представят, че са деца и да се забавляват като такива, докато същевременно работят като възрастни.
В средата на стаята е разположен кът за неформални срещи, вкл. пързалка от втория етаж, ако не сте в настроение да използвате стълбите. Страничното пространство на стаята разполага с места за уединение, предразполагащи дизайнерите да се концентрират върху работата си. Работните маси са разположени сред градини с бонзаи и там изобилства от подиуми и кули, където дизайнерите могат да показват и споделят своята работа един с друг. Дори стените са пищно декорирани с растителност, за да осигуряват на служителите работна среда, максимално доближаваща се до философията на Lego.
Този красив офис очевидно е създаден, за да задоволи изцяло нуждите на служителите. Lego не е единствената фирма обаче, осигуряваща максимален комфорт на своите сътрудници по време на работа. Представяме Ви кабинки за уединение в офиса на Google в Цюрих, където работещите имат възможност да обмислят идеите и поставените им задачи на спокойствие, както и да развиват своята креативност.

2
Кабинки за отдих в офиса на Google, Цюрих; Дизайн: Evolution Design; Снимка: Peter Wurmli

За съжаление обаче подобно щастие споделя съвсем малка част от фирмените служители като цяло. Много работници прекарват дните си в лабиринт от кабини или открити офиси, които допринасят повече за тяхното разсейване, отколкото за добри постижения. В делнични дни повечето американци прекарват средно 8,7 часа на работа или на мероприятия, свързани с изпълнение на професионалните им задължения – това е с час повече от времето, през което спят.

Вече десетилетия наред офис дизайнерите се опитват да адаптират в максимална степен офисите към естеството на работата, като същевременно правят всичко възможно да удовлетворят и изискванията от страна на компаниите за намаляване на разходите и интегриране на нови технологии. През 20-ти век най-популярният офис дизайн еволюира от коридор с поредица от стаи с врати първоначално до отворена схема, създадена да насърчава съвместната работа, трансформира се по-късно в огромни общи пространства, разпределени в отделни работни помещения посредством невисоки прегради (т.нар. кубикъл), връща се отново към офиса от типа „отворено пространство“, за да достигне в наши дни до предимно многофункционални офис пространства.

Посоката на развитие на офис дизайна казва много за начина, по който възприемаме организацията във фирмите, както и за самата работа като цяло. През първата половина на 20-ти век повечето работни места на така наречените „бели якички” в САЩ (определение, с което в западните страни се наричали служителите, които не извършвали физически труд) все още представляват офиси, подредени един след друг в редица. През 50-те години офисите започват да променят обичайното си оформление, трансформирайки се в типа пръстен от офиси, обграждащ пространство, в което се намират секретарите или счетоводителите. Подобно разпределение, познато на много от нас от популярния сериал „Момчетата от Медисън Авеню“, осигурява лично пространство единствено на ръководните кадри на компанията. Редовите служители прекарват работното си време в монотонна обстановка.

3
Пеги Олсън (Елизабет Мос) в „Момчетата от Медисън Авеню“ ; Снимка: Jamie Trueblood/AMC

През 1958-ма двамата братя германци Волфганг и Еберхард Шнеле разработват оформлението на офиса тип „отворено пространство“, което се прилага при дизайна и на съвременните работни помещения. Те премахват персоналните офиси, променят редиците от бюра, прегрупирайки работните маси по отдели и добавят места за почивка и растения за разчупване на обстановката. Наричат своя дизайн Bürolandschaft (превод от немски език: офис пейзаж). Той е замислен с цел подпомагане на сътрудничеството между служителите и до днес привлича мениджърите с гъвкавостта  и ниските си разходи.

След по-малко от десетилетие стените се издигат отново, представен е първият офис тип кабина (кубикъл).

Днес кабината е символ на неблагодарна работа и досада. „Не разполагаме с толкова много време на Земята, за да го прекарваме по този начин”, казва главният герой в сериала „Open Office” за своята кабина. Този тип офис всъщност има изненадващо идеалистичен произход.

Първоначално офисът с отделни кабини е възприеман като вид освобождаване и предоставяне на автономия на служителите, уморени от постоянното наблюдение в стил Big Brother, характерно за отворения тип офис. През 1960-та създателят на офис кабините Робърт Пропст (Robert Propst) критикува офиса тип отворено пространство, наричайки го пустош, която „подрива виталността, блокира таланта, възпрепятства постиженията”. Кабините са проектирани основно с цел осигуряване на уединение и лично пространство, като в същото време допринасят за сравнително лесна комуникация.

4
Работни кабини в офиса на американската телевизия ESPN2 през 2013-та; Снимка: Christopher Capozziello

За новите по това време компании с хоризонтална организационна структура те са символ на равенство. Изпълнителният директор на Intel Andy Grove демонстрира подкрепата си за този вид дизайн, като започва да работи в кабина. Други мениджъри, поддръжници на тази практика, са Meg Withman от eBay, Michelle Peluso от Travelocity, Tony Hsieh от Zappos и Joe Mansueto от Morningstar.

В крайна сметка Америка разлюбва кабините и преградните стени започват да падат. От 1990-та насам много офиси се отказват от закостенелите практики от миналото, с което целят да стимулират работата в екип между служителите.

5
Офисът на списание NYLON в Ню Йорк; Дизайн: Homeopolish; Снимка: Claire Esparros

В наши дни около 70 процента от офисите в САЩ имат по-малко или са напълно лишени от преградни стени според International Facility Management Association. Това включва много известни компании, вкл. Google и Goldman Sachs.
Новата сграда на Facebook в Menlo Park, Калифорния е една от най-добре познатите в това отношение. В основни линии тя представлява огромно по площ пространство, достатъчно да приюти 2 800 служители. Друг пример е сградата City Hall в Ню Йорк. Когато Michel Bloomberg става кмет, той преправя сградата на кметската управа в огромно открито пространство по подобие на търговските офиси, в които е работил по-рано.

Ролята на технологиите и разходите

Начинът, по който възприемаме работата, оказва огромно влияние върху дизайна на офиса в зависимост от това, дали компаниите се стараят на насърчават сътрудничеството, да съхраняват личното пространство на служителите си или да стимулират своите високопоставени мениджъри. Но има и други фактори, които водят до промени в офис дизайна, а именно технологичното развитие и разходите.
Janet Pogue McLaurin, директор на фирма Gensler, занимаваща се с архитектура и дизайн, посочва, че променящите се размери и вид на технологичното оборудване значително повлияват развитието на офис дизайна. При първоначалното внедряване на компютрите в работния процес за тях е била необходима самостоятелна стая, но впоследствие размерите им намаляват дотолкова, че днес вече се събират върху бюро.

6Служител на непълен работен ден в здравноосигурителна компания в Ню Йорк през 1978 година; Снимка: Jerry Mosey

Технологиите стават все по-мобилни, позволяват на служителите да работят от различни места в офиса, в това число конферентни зали и стаи за отдих, казва McLaurin. „И все пак ние продължаваме да се нуждаем от офиса, защото работата ни е взаимосвързана.”
В днешно време много компании използват хардуер и софтуер, които правят работата от разстояние все по-често явление. „Хората са свикнали да мислят, че единствено бюрото им може да бъде тяхното лично работно място. И сега те осъзнават, че цялата сграда или кампус е работното им място. Ето защо в ключов фактор в днешно време се превръщат изборът, самостоятелността и упражняването на контрол кога и къде ще работите”, добавя McLaurin.

Освен технологиите друг важен фактор, касаещ офис дизайна, са разходите. Компаниите могат да спестят огромни суми чрез намаляване размера на търговската площ, наемана за работа на един служител.
Проучване от 2012-та показва, че средният размер на офис площ за един служител в Северна Америка намалява от 20,9 квадратни метра през 2010-та на 16,4 квдратни метра през 2012-та. И тази тенденцията е дори по-отчетлива в скъпите централни части на Ню Йорк, Сан Франциско и Вашингтон.
Разбира се, това не остава без последици. „Минахме през няколко рецесии и с течение на времето се стигна до момент, когато трябва да направим избор кое е по-важно: колко хора могат да се съберат в дадено пространство или ефективността на това пространство”, продължава McLaurin.
Както технологиите, така и разходите тласкат промяната в посока на гъвкаво работно пространство и т.нар. „хотелинг” – метод на офис управление, при който служителите резервират предварително конкретно работно място за определен период, през който ще го използват. Този метод е възприет от големи фирми като IBM, Deloitte и EY, където работещите в тях пътуват често.

7
Работна атмосфера в офисите от отворен тип на Гугъл в Цюрих; Evolution design; Снимка: Peter Wurmli

8
Работно бюро, отдавано на хотелски принцип, в новия офис на Фейсбук в Menlo Park, Калифорния; Снимка: David Paul Morris/Bloomberg

Проблемът с откритите офис пространства

Когато фирмите започнат да събират повече работници в по-малки пространства и да премахват стени в името на съвместната работа, те започват да усещат ответна реакция от страна на работещите. Въпреки големия брой доволни от премахването на офис кабините, работодатели и служители в еднаква степен откриват негативния ефект, който оказват претъпканите открити офиси върху продуктивността и здравословното състояние.
Основният проблем в откритите офиси е големият брой визуални и шумови разсейващи фактори, които оказват отрицателно влияние върху концентрацията на служителите. В проучване, проведено сред 90 000 души от 155 компании, Gensler стига до извода, че фокусирането върху личните задачи е най-важният фактор за ефективността на служителите по време на работа. Фирмата открива още, че концентрацията е дейността, която в най-малка степен се благоприятства от съответния офис дизайн.
Дори когато офисът е открит и просторен, има служители, които се чувстват потиснати. Студии показват, че откритите офис пространства нарушават функциите на паметта и повишават стреса, като това се отнася в особена степен за интровертни личности. Освен това този тип офиси спомагат за разпространението на зарази, което принуждава служителите да излизат по-често в болнични. „Изгубихме много време през годините в работа върху дизайн, целящ стимулиране на съвместната работа, като оставихме на заден план създаването на места, където хората да се концентрират”, казва McLaurin.

Ако работите в офис тип открито пространство, трябва да сте запознати с множество стратегии, които служителите използват, за да „оцелеят“ – от слушалки и тапи за уши, ограничаващи смущаващите звуци, които идват отстрани, до изграждането на визуални бариери от книги и растения.

Днес все повече офиси се опиват да коригират или избегнат подобни дразнения чрез организиране на пространства, където служителите да се концентрират без да бъдат смущавани. Едно от решенията е създаването на повече зони за уединение, включително и работни пространства, отделени със стена, с оглед гарантиране на самостоятелност.

Офисът на бъдещето

Как ще изглежда офисът на бъдещето? Вероятно ще се отличава с компилация от дизайнерски стилове с повече пространство за лично уединение и стаи за срещи и по-малко място за работни бюра.
McLaurin казва, че тенденцията варира при различните отдели и отрасли на икономиката. Направените проучвания обаче показват, че хората прекарват седнали на бюро средно едва 40 процента от времето си на работа. По естествен начин фокусът при оформление на офис пространствата се измества в посока на създаване на многофункционални общи площи, които да бъдат използвани от служителите за различни цели.
Фирма Knoll например, занимаваща се с офис обзавеждане и дизайн, създава „стаи-убежища” за един или двама души с цел постигане на концентрация и провеждане на конфиденциални срещи, „анклави” за провеждане на срещи за 3-ма или 4-ма човека, места за стратегически срещи на екип от 5 до 8 човека, сборни места за комуникация на 10 и повече човека и общи помещения като лаундж бар, кафе и др.
Дизайнерите подчертават, че тези планове променят много облика на компанията-възложител на проекта и на нейните отдели. Дизайнът на офиса трябва да е съобразен с работата на служителите. Дизайнерите признават, че служителите с професии, изискващи повече спокойствие като счетоводство, програмиране и писане имат различни изисквания към офис пространството от служителите, работещи в сферата на продажбите, оперативните дейности и човешките ресурси.

Винаги е било трудно офисите да се превърнат в красиви и приятни места за пребиваване. Повечето американци казват, че не харесват работата си и тази тенденция ще се запази.
Ако компаниите обаче помислят повече за това как да използват пространството като инструмент в помощ на своите служители, офисът може да се превърне в много по-приветливо място. „Имаше време, когато основното нещо в полезрението ни беше пространството и мислехме как да го използваме максимално ефективно. Сега нещата се промениха. Хората могат да работят навсякъде. Затова е важно да създаваме работни помещения, в които хората да имат желание, а не в които да им се налага да пребивават“, казва в заключение McLaurin.

9
Лаундж бар в модерен офис; Снимка: CLIO

10
Игрално помещение и стаи за уединение в офисите на Chartboost в Сан Франциско. Дизайн: Blitz; Снимка: Jasper Sanidad

11
Помещения за хранене и неофициални срещи в офисите на Yelp в Сан Франциско; Дизайн: Студио О+А; Снимка: Jasper Sanidad

12
Помещения за почивка в офиса на Nokia в Сънивейл, Калифорния; Дизайн: Gensler; Снимка: Nic Lehoux

 

Автор: Христо Първанов

Източник: The Washington Post

Основно изображение: Бугага

Share This