Емпатия или тайната на състраданието

Когато някой се смее, ние неволно също се усмихваме. Ако някой плаче, му съчувстваме. Разкъсвани от болка се свиваме, когато човекът срещу нас удари палеца си с чук. Само съчувствие ли е това или и ние в тези случаи изпитваме един вид болка? Способността на човека да изпитва емпатия е едно невероятно качество, което се простира много по-далеч, отколкото предполагаме.

 

Empathie

Болката, която самите ние изпитваме, засилва състраданието ни спрямо околните; Снимка: Beobachter

Способността ни да се поставяме на мястото на другите е една от тайните за успех в нашия социален живот. Тъй като притежаваме умението да усещаме как се чувства събеседникът ни в момент на тъга, радост или яд, на нас ни се удава по-лесно да се зарадваме заедно с него или да го утешим. Не напразно се казва „Споделената мъка е половин мъка“. Отговорни за тази ни емпатична способност са т.нар. огледални неврони – уникални мозъчни клетки, активизиращи се винаги, когато наблюдаваме другите хора и реагираме на техните действия.

Съ-чувствие в буквален смисъл

Представете си, че забивате гвоздей в стената и по невнимание ударите пръста си. При удара Вие наранявате тъканта на пръста, изпитвате физически дискомфорт и надежда, че това няма да се повтори. Всичко това описва типичните физически и психически явления, които съпътстват болката, т.е. усещането, което възниква при увреждане на тъканите вследствие дразнене на рецепторите за болка.

А сега си представете, че наблюдавате приятел, който се наранява по гореописания начин. Неволно и Вие буквално се свивате от болка. И изпитвате определена болка. Защото дори тялото Ви да не е наранено, при Вас поне отчасти се наблюдават същите симптоми: Вие също усещате дискомфорт, присвивате се от неприятното усещане и се отдръпвате назад, за да избегнете източника на болката, и посредством контекста на преживяното запаметявате съответната информация, за да избягвате болката в бъдеще.

Тялото също реагира по своеобразен начин

Научни изследвания показват, че и в двата случая се активизират едни и същи мозъчни структури. Те реагират не само на действително преживяна, но и на болка от съпреживяване. „Фактът, че човешкият мозък обработва отчасти по еднакъв начин болката и други неприятни събития независимо от това, дали сме ги преживяли лично ние или някой друг, има голямо значение за социалния живот“, казва Анита Туше от Института Макс Планк за когнитивни и невронауки в Лайпциг. „Това ни помага да разберем какво точно преживява другият.“

Това съпреживяване обаче не се наблюдава само при наличие на болка. Ако гледаме балерина по време на танц например, това само по себе си е достатъчно да програмира мозъка и дори мускулите ни за танцуване. Учени са открили, че в този случай огледалните неврони произвеждат електрически сигнали, подобни на произвежданите при същински танц. И въпреки че си стоим съвсем мирно на стола, електрическата активност на мускулите е същата като на балетистите.

Докъде се простира тази наша способност за съпреживяване, разкрива един друг експеримент: Ако видим, че друг човек потапя ръката си в леденостудена вода, нашата телесна температура също спада. Колкото по-емпатични сме по природа, толкова по-изразена е тази „вледеняваща тялото“ реакция. Следователно умението да се поставяш на мястото на другия важи не само за усещания и чувства, но и за съвсем обективни измерими реакции от страна на нашето тяло.

Колкото по-малко болка изпитваме, толкова по-малко съчувствие проявяваме

Интерес представлява следният резултат от проведено наскоро изследване: нашето съчувствие към страданието на другите зависи в много голяма степен от това колко податливи на болка сме самите ние. В рамките на проучването на една част от участниците е дадено болкоуспокояващо, а на другите не. Непосредствено след това по ръката им е пуснато слабо електричество. Същевременно на всички е предстaвено видео, показващо изкривеното лице на човек, явно изпитващ същата болка.

Резултатът: Тези, при които усещането за болка е притъпено с болкоуспокоителни, приемат и страданието на човека от видеото за не толкова страшно. Тази тенденция към ограничена емпатия се наблюдава и в мозъка им: Двата ареала в мозъчната кора, които са отговорни както за болка, така и за съпреживяна болка, при тях реагират по-слабо. Това също показва колко тясна връзка съществува между собствените усещания, реакцията на огледалните неврони и емпатията.

Галина Викторова

Източник: Wissen

Основно изображение: Reseau International

 

Share This