Защо спонтанността ни прави щастливи?

Планирането дава сигурност, но спонтанността е тази, която ни прави щастливи. И с това нямам предвид онази наивна в положителен смисъл непринуденост, с която спонтанно решаваш да изпиеш едно кафе с непознат, а по-скоро онази черта на характера, умението изневиделица да направиш нещо без предварително да си го планирал – без основателна причина, просто така. В това се крие не само съществена част от ключа към успеха, но и тайната на щастието в живота…

libertad-interna

Спонтанността предопределя спомените ни

Не вярвате? Тогава направете малък експеримент…

Независимо на каква възраст сте, опитайте да си спомните няколко истински върхови момента от своя живот – истории, които евентуално един ден ще разкажете на внуците си!

На някои историите вероятно ще са от сорта на „… и тогава реших да стана мениджър, съставих си план за развитие на кариерата, завърших следването си с отличие и стъпка по стъпка работех за развитието си в ръководна фигура …“ Скукаааааа!

Това, което в много по-голяма степен ще даде цвят на Вашите спомени, са забавни моменти като тези:

  • Онзи уикенд наехме един кабриолет и без много да му мислим отидохме до морето.
  • Отидохме до летището, взехме първия евтин полет до Париж и прекарахме невероятна нощ на брега на Сена.
  • С приятеля ми посред нощ прескочихме до Белгия, само за да хапнем истински белгийски пържени картофки.

Именно онези абсолютно налудничави хрумвания, неочаквани действия и спонтанни постъпки са спомените, които се запечатват в съзнанието ни. При мисълта за тях погледът ни засиява дори след години – всеки път, когато ги споделяме с някого или се сещаме за тях с носталгия. Дори по пътя да е имало разочарования, картофките да не са били така вкусни, както сме предполагали или да е валяло като из ведро в Париж, за един кратък момент сме били напълно свободни, дръзки, щастливи до мозъка на костите.

Защо спонтанността е ключът към успеха?

Не ме разбирайте погрешно: Това не е пледоария нито в подкрепа на принципа за перманентно удоволствие, нито против планираните, рационални действия. Едва ли има друга двойка думи, която в последните години да е спрягана толкова често както гъвкавост и умение за нагаждане. Плановете и още по-важно стоящите зад тях цели продължават да са толкова положително и съществено нещо както и преди.

Въпреки това те твърде лесно ни приклещват в бетонирания път на рутината, на навиците и традициите, от които вече е почти невъзможно да се откъснем, и на привидната сигурност. Плановете имат неприятния страничен ефект да ни приспиват и да стесняват мирогледа ни до тесен тунел, водещ към изхода.

За съжаление нещата са такива: Човекът предпочита да се движи по сигурни и изпитани пътища. Насажда ни се всеобхватно контролиращо съзнание, което служи за това на всяка цена да следваме един положителен и безгрешен образ, който сме си изградили за самите себе.

Затова всичко се планира и се прави възможно по-предвидимо. Зад това се крие страхът да не сгрешим и да не се изложим пред тези, от които сме заобиколени.

Все някога идва времето, когато се вслушваме само в твърдо установени правила. Към онова, което не е добре обмислено и планирано отдалеч, не се осмеляваме да пристъпим. Дори му се противопоставяме, водим борба с него, защото междувременно вече ни изглежда некомфортно и страховито.

Накратко: Сами зазиждаме своя дух и дори защитаваме това тесногръдие. Това е опасно!

Най-вече поради факта, че животът като цяло никога не се поддава на планиране и нищо не е по-сигурно от перспективата за непридвидимост.

Както е казал някога Джон Ленън „Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове.“ Писателят Мартин Мозебах пък формулира нещата по следния начин: „Не бива да имаме притеснения от новото. То се случва от само себе си.“

На спонтанния човек от друга страна е присъща способността за приспособяване. Такива хора правят асоциации по всяко време, адаптират, импровизират. И това е нещо хубаво.

При този, който болезнено се концентрира върху реализиране на плановете си, съществува голяма вероятност да пропусне еднократния шанс, който се прокрадва отстрани по пътя към целта. И точно тези възможности водят до постигане на мечтаната кариера. Дори ако някой топ-мениджър след време твърди, че дължи изкачването си по стълбата нагоре на продължително планиране. Няма такова нещо!

Често талантът за импровизация се възприема погрешно като признак за некомпетентност, но всъщност вярно е обратното:

Импровизацията е важна компетентност при решаване на проблеми. Умеещите да импровизират са в състояние спонтанно да открият решение на даден проблем със средствата, които са на разположение в конкретния момент. Тази способност може да Ви отведе далеч не само в професионален аспект.

Липсата на спонтанност от своя страна води до пресметливост и липса на социална гъвкавост. Някои изследователи дори предупреждават, че може да стане причина за прекомерна необходимост от сигурност и за анормални социални взаимоотношения.

Пристъп на смелост: Изкуството да бъдеш импулсивен

Свят, в който хората се отдават единствено на спонтанните си пориви, също не би бил по-добро място. Но малко повече непринуденост се отразява добре на всеки от нас. Едно спонтанно пътуване в непознатото, било то и мисловно, не само подправя живота ни и дава материал за истории за „Лека нощ“. То тренира и нашите „мускули за смелост“.

С такива, разбира се, не разполагаме, но метафората сполучливо онагледява какво се случва с куража, когато редовно го тренираме: Колкото повече тренировки, толкова по-силен става той. Спонтанността не губи своята положителна страна от това, че се удава по-трудно на някои хора.

В крайна сметка и двете са основно въпрос на воля: Човек трябва да иска да бъде смел и спонтанен. И този, който си позволява това отново и отново, в дългосрочен план натрупва повече богатства, отколкото когато планира.

Как става това?

Би било огромно безчинство и само по себе си противоречие да се създаде упътване за проява на повече спонтанност.

Непринуденост по план или в три стъпки няма как да съществува. За щастие не се и налага.

Просто го направете, опитайте нещо различно, осмелете се да предприемете нещо. Не е задължително да бъде уикенд в Париж. Разходка под дъжда или нощна одисея в града биха били чудесно начало…

Автор: Йохен Май

Превод от немски език: Галина Викторова

Източник: Karrierebibel

Основно изображение: Solutions Wellness Center

Share This