ЗA СТРАХА ОТ КОМПЛИМЕНТИ

Един вълнуващ коментар на Харалд Мартенщайн – бивш редактор на германските издания Stuttgarter Zeitung и Der Tagesspiegel, който ни кара да се замислим върху собствените си очаквания от другите, върху прекалено големите изисквания за перфекционизъм, налагани ни от съвременното общество, и върху много други неща, в които разпознаваме самите себе си.

Скъпа Юлия, Вие сте като капчица роса, която блести в хилядите цветове на дъгата по изгрев слънце. Притежавате вкус, интелект, красива фигура и здрав разум за трима. Но роклята, която носите днес, e направо трепач. Пиша Ви това, тъй като в една своя статия се оплаквате, че вече не получавате комплименти. Съвременните мъже междувременно вече толкова се страхували да не би изричайки комплимент да не спазят правилния тон и да не бъдат обвинени в сексизъм, че предпочитали да се откажат изцяло от комплиментите.

След ваканция в Италия Ваша приятелка била във възторг: „Най-после отново се почувствах като жена, в Германия никой не те поглежда.“ На следващата сутрин Вие седите с Ваш колега и той казва: „С удоволствие бих ти направил комплимент за роклята, но в Германия това вече не е позволено.“ След това статията Ви придобива леко горчив тон: „Превърнахме се в странна държава, където жените могат да се насладят на мъничко внимание само когато са на почивка (…). Мъжете в Германия свиват устни и гледат земята, когато се разминават с жена на улицата или по коридора в офиса. По-добре не се усмихвай, не казвай нищо, че да не се приеме като натрапване или флирт. Това ли е посоката, към която ни тласна феминизмът? Отврат.

Скъпа Юлия, с комплиментите нещата стоят по същия начин, както с вицовете – винаги става въпрос за известна доза премереност, а и двете са въпрос на вкус. Единият намира нещо за забавно и чаровно, докато за другия то е безсрамно и един вид посегателство върху личното пространство. И някак и единият, и другият имат право, или? При чувства от подобен род няма правилно и грешно. Имаме две възможности за избор: Или се отказваме напълно от хумора и комплиментите, или се примиряваме с това, че понякога може да сгафим и развиваме известна толерантност към допускането на грешки. Всяко едно наше действие крие риск от грешка, знаехте ли това? Тъкмо идвам от градината и съм садил лук. Само Господ знае, дали съм направил всичко правилно. Ако заради неправилно засаждане на лука бъда наруган в интернет от Съюза на растениевъдите или ако трябва да изпитвам страх, че заради неправилно засаден лук мога да изгубя работата си, кълна се, че няма да докосна лук до края на живота си.

Тъпото в политическата коректност е това, че винаги най-чувствителните и най-ранимите дават тон в обществото. Абсолютно убеден съм, Юлия, че всеки комплимент, на който Вие бихте се зарадвала, от друга жена би бил възприет като сексистки. А бедничкото дяволче, което е направило комплимента, ще бъде подложено на стрес. Защото наранените, особено в разгара на възбудата си, са сравнително склонни да оскърбяват. И тук ще цитирам великия Хари Роволт: „Нечувствителните често са най-чувствителни.“

Всъщност, кога за последен път някоя жена ми е направила комплимент? За шикозните ми ризи, за хубавата ми прическа или секси очилата? Знаете ли, Юлия, дори вече не си спомням. Когато мъжът прекрачи определена възраст, той като че ли става невидим. Отврат. А може би жените просто се страхуват да ми правят комплименти. Толкова различни страхове царуват в днешно време.

 

Превод от немски език: Галина Викторова

Източник: Die Zeit

Основно изображение: Marta

Share This