„И това ще мине…“ или успехът на един самиздат

Да бъдеш само на 18 години и да издадеш стихосбирка. Малцина са авторите в тази крехка възраст, които се решават на смелата стъпка да публикуват собствена книга. Един от тях е Георги Славов. Все още ученик, преди 2 месеца Георги отпечатва своето дебютно заглавие „И това ще мине…“. Големите издателски къщи у нас не се доверяват достатъчно на младите автори, затова поетът решава да се саморазпространява.

Славов пише стихосбирката в продължение на няколко години, като с графичното оформление и подбора на творби му помага художникът Симеон Цинцарски – Kerasso. Проектът добива своята финална версия под редакцията на Денис Олегов. Чрез силата на социалните мрежи младият автор достига до своите първи читатели и за краткото време от 2 месеца има над 1300 активни последователи от различни възрасти.

В личната страница на автора могат да бъдат намерени стихове от книгата, както и интересни видеоклипове към програмната творба „И това ще мине…“ и финалът на стихосбирката „Влюбените птици“. Част от стихотворенията на 18-годишния поет бяха публикувани и в списание „Нова социална поезия“.

„И това ще мине…“ беше представена официално миналата седмица в бар „Абордаж“ в София, като на събитието присъстваха 70 души. Думи за талантливия поет споделиха екипът, работил по книгата, критикът Георги Майоров, Илиянка Дамянова. Свои импровизации на китара представи музикантът Явор Милчев.

Книгата на Георги Славов все още не присъства в книжарниците. Въпреки това издаването й предизвиква немалък интерес, особено сред младите хора – ученици и студенти. Желаещите да закупят „И това ще мине…“ могат да направят това от страницата на автора във Facebook.

 

И това ще мине

 

– “И това ще мине” – каза ми нявга

и оттогава си стои същото.

Празна е душата,

както е празна и къщата.

 

Аз не съм дарен с твоя свят,

където оптимизъм живее.

Очите ми са черни

и черно тихо слънце грее.

 

Но само защото вярваш

в тази щастлива енигма

и в светлия идеал,

аз идеала ни ще стигна.

 

А светът е тъй студен

и червеи го лазят

без светлината.

Светлината, която пазих.

 

Есента остана спътницата

на звездите, а под тях – сирак.

И това ще мине.

Ще мине, за да се завърне пак.

 

Автор на статията: Денис Олегов

Share This