Какво знаем и не знаем за синдрома „бърнаут“?

Темата „Синдром на професионалното изчерпване“ не е нова за никого – през последните години се изписа много за т.нар. бърнаут-синдром, който се смята за един от най-страшните проблеми на съвременния работещ човек. Огромното психическо натоварване и твърде големите изисквания, пред които ни изправят бързото развитие на технологиите, промените на пазара на труда, развитието на междуличностните взаимоотношения, както и изкривената обществена ценностна система и невъзможността за истинско отърсване от общественото напрежение стават причина за достигане на един изключително неприятен момент, а именно феноменът „професионално изчерпване“. Тъй като човешкото тяло е единна функционираща система, този синдром може да окаже негативно влияние както върху психическото, така и върху физическото здраве. Колкото повече информация обаче се натрупва в медиите за грозящата почти всеки един опасност от „професионално изчерпване“, толкова повече стават и въпросите около достоверността на част от изказванията и констатациите.

tiredСнимка: YM

Социодемография на синдрома на професионалното изчерпване

1. „Бърнаут“ е сравнително нов феномен в света на работещия човек. Синдромът е открит в средата на 20-ти век и според някои лекари предшества появата на депресивни състояния.

2. Полът, възрастта, семейните взаимоотношения и личностните качества допринасят в различна степен за риска от поява на „бърнаут“.

3. Травматичните изживявания повишават риска от депресия – съществуването на подобна зависимост при синдрома на професионално изчерпване обаче не е доказана на този етап.

„Бърнаут-синдромът е като порнографията – не съм сигурен, дали мога да го дефинирам, но когато го видя, знам какво е“, споделя със сарказъм Ричард Болс (Richard Nelson Bolles), американски духовник и автор на книги за професионалния живот, станал известен със своя бестселър „Какъв цвят е парашутът ти?“. И наистина бърнаут-синдромът е тема, обсъждана повсеместно. Много от нещата обаче, които вярваме, че знаем, се оказва, че са част от света на митовете. Кои твърдения за синдрома на професионалното изчерпване са наистина обосновани и къде се касае за заблуди?

Бърнаут е феномен на нашето съвремие

Един световноизвестен архитект изведнъж спира да вижда смисъл в своето изкуство и в радостта от живота. Решава да зареже кариерата си, да обърне гръб на Европа и да започне работа в една от болниците на фондация Lepra в Африка. И там той истински се преобразява. За това накратко става въпрос в романа „Един случай на бърнаут“ на британския писател Греъм Грийн (1904-1991). Книгата е издадена през 1960.
В днешно време бърнаут-синдромът се възприема като епидемия, той обаче съвсем не е нещо толкова ново, както се говори. Още в средата на 20-ти век учените започват да проучват този феномен. За пионери в тази област се смятат немско-американският психоаналитик Херберт Фройденбергер (1926-1999) и американският социален психолог Кристина Маслах, които публикуват първите си научни изследвания съответно през 1974 и 1976 година. От този период произхожда и първоначалното наименование “Staff Burnout” или „професионално изчерпване на персонала“. Фройденбергер прави обобщение на оплакванията, които е наблюдавал при претоварени служители от социалния и медицинския сектор, към чиято работа изискванията са значително по-високи поради факта, че работят с хора.

Бърнаут е самостоятелна диагноза

Най-широко разпространената дефиниция на бърнаут-синдрома произхожда от учени около Кристина Маслах. През 1996 тя формулира 3 основни симптома: емоционално изчерпване, субективно усещане за намалена продуктивност или безрезултатност, както и деперсонализиране – състояние, при което засегнатите се чувстват безжизнени или нереални, така че тялото и душата изглеждат като разделени едно от друго. Това усещане може да намери проявление във взаимоотношенията с близки хора или спрямо работата: Човек се дистанцира все повече от професията и колегите си и започва да ги омаловажава посредством демонстриране на цинично поведение.

Това са симптомите, които характеризират бърнаут-синдрома, но точна диагноза на база призната система за класификация не съществува. Нито системата за диагностика ICD-10 на Световната здравна организация, нито публикуваната от Американската психиатрична асоциация класификация DSM-5 не съдържат диагноза, наречена „Синдром на професионалното изчерпване“.

Докато някои лекари са убедени, че бърнаут-синдромът представлява отделно заболяване, други го приемат като предшестващ стадий на депресивни състояния. Между другото бърнаут се възприема дори като модерно понятие, което чисто и просто звучи по-добре от депресия, която всъщност се крие зад него. Научни проучвания сочат, че самото страдание е свързано с депресия, но и затова липсват еднозначни доказателства.
И все пак би било опасно бърнаут-синдромът лекомислено да се приема за чисто изтощение или временно нестабилно психическо състояние и да се игнорира. Заболяването трябва внимателно да бъде изяснено и по възможност да бъде лекувано навреме, за да се избегне по-нататъшното му задълбочаване.

Жените са засегнати в по-голяма степен

Дали синдромът наистина засяга по-често жените, е трудно да се прецени. Вилмар Шауфели, психолог по въпросите на работата и организацията в холандския Университет Утрехт и неговият немски колега Дирк Енцман, който днес се занимава с изследователска дейност в Университета Хамбург, разглеждат основно този въпрос през 1998 в своята книга „The Burnout Companion to Study and Practice“. Резултатите от проведените от тях научни студии по отношение справянето със стреса и изчерпването наистина показват известни различия на полов признак: Докато жените са по-склонни към емоционално изчерпване, мъжете тендират най-вече към цинизъм. Причина за това могат да бъдат стереотипите при половете: Докато мъжете се опитват да се справят с проблемите си, използвайки главата си, жените реагират по-емоционално, аргументират се двамата психолози. Един мъж прехвърля вината за стреса на работното място върху околните или върху ръководството. Една жена реагира с дълбоко емоционално страдание на социалното натоварване.

Факт е междувпрочем, че дори и в 21-ви век основната грижа за дома и възпитанието на децата се пада на жените. Ако същевременно и работят, те наистина трябва да се справят със значително по-голямо натоварване, което може да е вероятната причина за това да се разболяват по-често.

Как се разпознава бърнаут-синдромът?

В началото на 70-те години немско-американският психолог и психоаналитик Херберт Фройденбергер (1926-1999) въвежда понятието “Staff Burnout”(от англ. staff = персонал, служители). Първоначално той наблюдава тази форма на физическо и емоционално изчерпване при хора с професии, характеризиращи се с дейности по оказване на помощ на други хора. Като типични симптоми той описва субективното усещане за изчерпване, умора, податливост на инфекции, често главоболие, проблеми със стомашно-чревния тракт, безсъние, както и тежко дишане. При контакт с колегите засегнатите клонят към емоционални изблици и лесна раздразнителност, както и към не така гъвкаво мислене. Въпреки това Фройденбергер не вижда в това някакво психическо заболяване, а само последица от професионално претоварване.

Днес някои лекари разглеждат бърнаут-синдрома като стадий, предшестващ депресивни заболявания. Типични са загубата на енергия, намалена работоспособност, равнодушие, цинизъм и неудовлетворение. В един по-ранен етап от живота си засегнатите са били високоангажирани в работата си, понякога години наред, и са постигали резултати над средното ниво. Могат да се появят и неясни симптоми като изпотяване, виене на свят, главоболие, оплаквания от стомаха и корема, мускулни болки и нарушения в съня.

Бърнаут-синдромът е най-разпространен сред хората на средна възраст

Шауфели и Енцман анализират и влиянието на възрастта върху риска от бърнаут. Според тях опасността от професионално изчерпване е особено висока в първите 5 години от професионалното развитие.

Така погледнато се оказва, че бърнаут е феномен на фазата, в която човек е в изясняване на професионалната си ориентация. На този феномен психолозите от Бохум Дитмар Шулте и Райнер Кюнцел дават наименование още през 1986, а именно „шок от реалността“: Натискът в професионалното ежедневие е огромен – често изискванията не отговарят на личните желания и представи. Появилите се вследствие на това разочарование и претоварване мога да доведат до „прегаряне“. Още по-утежняващ е фактът, че на по-младите служители тепърва им предстои да се докажат в работата и често не са назначени на постоянен договор като служителите с по-дълъг трудов стаж.

Впрочем този, който бъде засегнат от бърнаут-синдрома в по-ранна възраст, или бързо се отказва от професионална кариера, или си търси занимание, което много повече подхожда на собствената му личност и способността му за натоварване. Така броят на засегнатите в по-голяма възраст автоматично спада. Т.е. картината се променя, съответно е безсмислено да се сравняват различните възрастови групи по-нататък.

Този, който е „овладял“ живота си, остава пощаден

Учените, изследващи депресивните състояния, вече дълго време твърдят, че т.нар. убеждение за контрол е важен фактор за психическото здраве: Този, който има усещането, че сам ръководи съдбата си, по-рядко е изложен на риск от депресии в сравнение с хората, които се възприемат като марионетка на външните обстоятелства. През 2010 експертът по здравословни проблеми Дженифър Грей-Станли от Северния университет в Илинойс и нейните колеги разглеждат връзката между депресиите, убеждението за контрол и социалната подкрепа на работното място. Резултатът: Както хората, които получават стабилна социална подкрепа на работното място, така и тези, които са убедени, че в значителна степен могат сами да контролират събитията в живота си, по собствените им изказвания по-рядко имат симптоми на депресия.

За бърнаут-синдрома резултатите са подобни. Така психологът Матиас Буриш от Университета Хамбург пише в своето обзорно произведение „Синдромът бърнаут“, че хората с по-изразена убеденост за контрол над собствения си живот като цяло са по-оптимистично настроени. Следователно те по-лесно се справят с разрешаване на проблемите на работното място. А тези качества могат да предотвратят появата на бърнаут-синдрома.

Това важи и за живота в пенсионна възраст, установяват още през 1976 американските психолози Елън Лангер и Джудит Родин. Учените дават възможност на живеещи в дом за стари хора да взимат самостоятелно елементарни решения относно обзавеждането на стаите им и планирането на седмицата като напр. дали прожекцията на филми да бъде всеки петък или всяка събота. В резултат на това участниците в експеримента се почувствали по-доволни от останалите жители на дома, които не разполагали с подобна свобода при вземане на решения. Дори смъртността намаляла наполовина през следващите 2 години.

Това обаче е едната страна на медала: Буриш обръща внимание на това, че хората с по-изразена убеденост за контрол над собствения си живот по-често приписват вината за неуспехите на самите себе си. Това може да се превърне в проблем особено в случаите, когато обективно погледнато целите са поставени твърде високо или процесите не подлежат изцяло на контрол. Един брокер, който по време на криза в сектора с недвижими имоти, хвърля изцяло вината за лошите продажби върху себе си, вреди дългосрочно на своето самочувствие и по този начин подготвя пътя за появата на бърнаут-синдрома.

Към това се добавя още нещо, което през 1975 установяват американските психолози Джак Брем и Камил Уортман: Колкото по-убеден е един човек, че държи нещата в свои ръце, толкова по-дълго той ще се бори за постигане на целите си – дори когато това начинание всъщност е безперспективно. Той се надъхва и така по-бързо си проправя път до момента на „прегаряне“. Подобни механизми играят роля най-вече в т.нар. реактанс-фаза или фаза на съпротивлението, когато засегнатият вече разпознава собственото си претоварване, но още не е готов да предприеме мерки, за да напасне своите цели и очаквания и да ограничи прекомерната си активност в работата.

Бърнаут е заболяване на известните личности

Футболният треньор Ралф Рангник, ски скачачът Свен Ханавалд, телевизионният готвач Тим Мелцер – списъкът с имена на известни личности, които прекъсват своята кариера заради „прегаряне“, е дълъг. Въпреки това синдромът не е запазена марка нито на личностите от публичното пространство, нито на мениджърите.

Учените по-скоро изхождат от констатацията, направена още през 70-те години, че в най-голяма степен засегнати от синдрома са хората, чиято работа е със социална насоченост, а именно медицински сестри, учители и социални работници. С нарастващия брой проучвания сред други професионални групи обаче концепцията разширява своя обхват. Днес се приема, че синдромът може да засегне хора от всякакви професии.

В по-голямата си част засегнатите от синдрома на професионалното изчерпване са изключително заети хора, които със своя идеализъм и силно изразена готовност за работа се впускат в изпълнение на своите задължения, като по този начин не оставят дистанция между себе си и работата. Но и при пенсионери и безработни, а дори и при романтични взаимоотношения е възможно патологичното претоварване или липсата на каквото и да било натоварване да резултират в продължително изтощение.

Лошите условия на работа провокират появата на бърнаут-синдрома

Работната среда, разбира се, играе важна роля: Един служител, който има усещането, че работата му е ценена и подобаващо възнаградена, по правило е по-удовлетворен от себе си и от своята работа, следователно е и по-малко застрашен.

На работното място от значение е обаче и свободата за действие, т.е. възможността човек сам да решава как да организира изпълнението на задълженията си и своята работна среда. За много служители е важно да споделят своя опит и умения с оглед оптимизиране на работните процеси. А чрез включване на определени организационни процеси в проектоплана или при взимане на решения, те разбират защо тези процеси са важни.

Промяна на ценностите в работната сфера

Смяната на поколенията води до различно отношение към работата. За разлика от родените до към средата на 6о-те години, следващото поколение на ниска раждаемост, както и поколението до началото на 21-ви век отдава по-голямо значение на свободното време и на заплащането. За сметка на това се забелязва спад в готовността за оказване на помощ на работното място, броя на социалните контакти и удоволствието от работата. Съществува вероятност тази промяна в ценностната система да е причина за повишения риск от бърнаут.

Когато служителят има усещането, че в някаква степен може да окаже влияние във фирмата, неговото идентифициране с предприятието се засилва, а от там нараства и убеждението, че всички се стремят към едни и същи ценности. А това е важен фактор срещу „прегарянето“. Ако един сътрудник във фармацевтична компания например изпитва съмнения по отношение на предлаганата продукция и етичния кодекс на фирмата, у него възниква вътрешен конфликт. Той трябва да рекламира и продава медикаменти, изневерявайки на собствените си принципи. Ако обаче поне в малка степен му се даде възможност да участва в определяне посоката на развитие и целите на концерна или пък се убеди, че обратната информация, постъпваща от клиентите, се взима насериозно и се предприемат адекватни мерки за подобряване на работата, неговото идентифициране с фирмата автоматично ще стане по-явно, а с това ще се засили и удовлетворението му от работата.

Но по-внимателно: Когато някой има прекалено голяма „свобода“ и при определени обстоятелства се чувства недостатъчно квалифициран да взима съответните решения, то той става несигурен. А тогава се увеличава заплахата от претоварване.

Личният живот няма нищо общо с това

Здравословният личен живот може да изглади част от проблемите на работа. Така една щастлива връзка в личен план може да предложи известна защита от „прегаряне“. Изглежда, че хората без партньор са засегнати в по-голяма степен от синдрома. Но и те не са съвсем беззащитни срещу него, ако имат други социални занимания:

Не само романтичните връзки, но и друг вид социална обвързаност – например стабилни приятелски взаимоотношения или подкрепа от страна на семейството – оказва предпазващо влияние, показват проучвания, проведени от международни екипи от учени.

Смяната на ролите и ценностите допринася за поява на синдрома

Семейните структури се променят. В нашето общество вече почти няма големи семейства, в които да живеят няколко поколения. Увеличава се броят на домакинствата от един човек и на самотните родители, където няма разпределение на задачите и отговорностите сред няколко човека и където човек няма от кого да получи подкрепа при нужда. Същевременно изискванията към самостоятелно живеещите и натоварването при тях нарастват. Това води до увеличаване на стреса, което от своя страна пък намалява удоволствието от работата и субективната работоспособност, съобщават учени с ръководител организационния психолог Сюзан Джаксън от Университета Рутгерс още през 1986. С това основите за поява на бърнаут-синдрома вече са налице.

Със смяната на поколенията настъпва промяна и в ценностите, установява през 2010 екипът на американския психолог Джийн Туенге. Работната група от Калифорнийския университет Сан Диего се занимава с въпроса по какъв начин се е променила свързаната с работата ценностна система при последните 3 поколения – поколението от годините с бум в раждаемостта (между 40-те и 60-те години), поколението между 60-те и ранните 80 години и поколението до 1998-ма. Резултатите сочат, че мотивацията при последните 2 поколения е много по-зависима от външни фактори, отколкото при поколение номер 1. Така при избора на професия тези две поколения отдават предпочитание на заплащането, престижа и привидната сигурност. Мотивацията, идваща отвътре, т.е. от удоволствието от извършваната дейност, намалява все повече и повече.

Тази тенденция увеличава риска от претоварване на работното място. Защото този, който се изправя срещу истинския си талант, поема риска един ден да почувства работата си като мъчение. Рискът от бърнаут се покачва и в случаите, когато някой поради финансови причини напр. избере да учи за банков служител, въпреки че притежава таланта да се занимава със социални дейности.

Туенге и колегите й признават още, че социалната ориентация също е намаляла през последните десетилетия. Готовността за взаимопомощ спада, а с това и шансът да усещаме подкрепа от околните. Променените социални структури и ценности действително допринасят за увеличаване на риска.

Който е преживял нещо лошо, е по-податлив

Научни проучвания показват връзка между стреса в живота и риска от депресии. Този, който има зад себе си сериозни травматични преживявания като напр. загуба на близък човек, тежка катастрофа, физическо насилие, но и загуба на работно място, е по-склонен към развитие на симптоми на депресия. Т.е. рискът от депресии действително нараства с увеличаване броя на травматичните преживявания.

Една научна студия от изключително важно значение в тази насока е проведена от психолога Тери Мофит от Кингс Колидж Лондон. Заедно със своята работна група през 2003 тя проучва връзката между асоциирания с депресии ген 5-НТТ, броя на критичните преживявания в живота и риска от депресии. Оказва се, че т.нар. рисков вариант на гена сам по себе си не е достатъчен за повишаване риска от депресии. С нарастващия брой критични моменти в живота носителите на този рисков вариант на гена се налага по-често да се борят със симптомите на депресия, отколкото участниците с наличие на защитния вариант на гена.

Дали това е в сила и за риска от „прегаряне“, изследва екип от специалисти на немското списание Spektrum през 2015 в Бон при пациенти от Клиниката за психосоматични заболявания, както и при здрави, работещи участници. Установена е ясно изразена връзка между броя на негативните преживявания и депресиите – такава обаче не е открита между травматичните преживявания и синдрома бърнаут. Това изглежда логично, тъй като синдромът на професионалното изчерпване се среща най-вече в контекста на професионалния живот и в по-малка степен се повлиява от събития извън работното ежедневие. В това отношение депресиите явно се различават от бърнаут-синдрома.

Бърнаут зависи от типа личност

По-страхливите и несигурни натури, по-лабилните в емоционално отношение, но и тези, които са в непрекъсната борба с чувство за вина или са лесно раздразнителни, действително са изложени в по-голяма степен на риск от депресии и бърнаут. Обратно на това тези, които притежават ясно изразена способност да упражняват контрол над себе си, са по-малко застрашени от поява на заболяването. Самоконтрол и концентриране на мисълта върху вътрешното „АЗ“, високо самосъзнание, целенасочено поведение, приемане на собствената личност, сила на волята и добросъвестност са качествата, които предпазват от заболявания, предизвикани от стрес, но само ако не са изявени в прекалена степен.

Впрочем изглежда, че личностните характеристики имат много по-голямо значение за риска от депресии, отколкото за опасността от бърнаут, установява работна група на списание Spektrum през 2015. Освен това те наблюдават, че при мъжете съществува много по-голяма зависимост между личността и появата на депресивни симптоми, съотв. симптоми на бърнаут: Мъже, които поради личностните си характеристики имат склонност към бърнаут, са по-застрашени от жените. Стабилността на характера обаче пази мъжете по-добре от „прегаряне“.

Това може да се дължи на факта, че двата пола най-често прибягват до различни стратегии за справяне със стресови състояния. Така например през 2004 испанският психолог Пилар Матуд от университета Universidad de La Laguna в Тенерифе споделя следното: Докато в проблемни ситуации жените търсят по-скоро социална подкрепа, мъжете са по-склонни към „самостоятелни“ решения. Поради това в сериозни ситуации те са по-самовглъбени от жените, които допускат съвети и идеи от заобикалящите ги. Склонността към използване на „мъжки“ стратегии за справяне с проблемите автоматично носи със себе си риск от депресии и „прегаряне“.

Автор: Галина Викторова

Източник: Spektrum

Основно изображение: Congruence Therapie

Share This