КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ СТРАХА, НАРУШАВАЩ НОРМАЛНИЯ НИ ЖИВОТ?

Страхът може да застигне всеки от нас. А това може да доведе до редица ограничения в ежедневните дейности. Лекарите съветват да осъзнаем страховете си и да се изправим лице в лице с тях.

В Германия например всеки пети човек поне веднъж в живота си е изпадал в някакъв вид страхово състояние, а погледнато в световен мащаб се смята, че трима от всеки 100 души развиват паническо разстройство в даден момент от живота си. Жените боледуват два пъти по-често от мъжете. С това страховите разстройства са едни от най-често срещаните психични заболявания.

Stressed
Страховите разстройства могат да ограничат капацитета ни дори на работното място. Има например хора, които се страхуват от публично представяне на доклади, лекции или презентации
Снимка: Roger Taiber Unternehmensberatung

Страхът рядко изчезва напълно. „Макар и заключен, човек го носи навсякъде със себе си. И така в определени моменти този страх се отключва“, обяснява Леони Йокуш, която от години страда от т.нар. агорафобия или страх при преминаване през големи открити пространства. Тя е автор на книга за паническите разстройства, като за целта е провела редица разговори със засегнати пациенти. Съществуват начини да се живее със съответния страх, който пациентът изпитва. Андреас Щрьоле, ръководител на амбулаторията за панически разстройства в берлинската болница Charité, и Кюней Демирали, завеждащ отделението за страхови разстройства в университетската клиника Хамбург Епендорф, обясняват как възникват страховете, защо възпрепятстват нормалното протичане на живота и какви решения за тяхното преодоляване съществуват.

Кога страхът, който всъщност е полезен, се превръща в болестно състояние?

Има си стриктно правило: „Страхът е вреден тогава, когато пречи на нормалното протичане на човешкия живот“, обяснява Кюней Демирали. Такива например са случаите, в които човек изведнъж решава да промени обичайния си маршрут на път за работа, престане да напуска дома си или въвлече в преодоляването на страховете и близките си.

Какви страхови състояния съществуват?

Има паническо разстройство, което е съпътствано от симптоми като сърцебиене или чувство за недостиг на въздух. Освен това има агорафобия, която като цяло се обяснява като страх от големи открити пространства. „Изпитвам усещане за незащитеност, страхувам се, че няма да мога да избягам от множеството хора около мен, че няма да успея да се добера до вкъщи“, описва своя страх Леони Йокуш.
Много често срещани са специфичните фобии от паяци, височини или буря например. „Междувременно вече се знае, че някои специфични страхове, дори да не утежняват ежедневието на пациента, са рисков фактор за възникването на други страхови разстройства или депресии“, обяснява Щрьоле.
Социалната фобия например се изразява в страх от негативна оценка от страна на околните. „Пациентите са с нагласата, че другите биха се присмели на тяхното поведение“, разяснява Андреас Щрьоле. Социалната фобия може да се прояви като генерализиран социален страх, отнасящ се до множество моменти от социалния живот, но може да се ограничи и до определени ситуации. „Може човек да поддържа съвсем нормални социални контакти. Въпреки това, когато се налага да изнася доклад на работното си място, той усеща, че е център на вниманието от страна на своите колеги и на шефа си и реагира на това с проява на огромен страх и избягване на конкретната ситуация“, казва Демирали.

Какво се случва в тялото ни, когато изпитваме страх?

„Страхът има защитна и предупредителна функция и е здравословна част от човешкия емоционален живот“, споделя Кюней Демирали. Страхът представлява неспецифична алармираща реакция, която има за цел да подготви организма за справяне с дадена промяна или заплаха. Това е т.нар. „бягай или се бори“-реакция на стреса, при която се учестяват сърдечния пулс и дишането, мускулите се кръвоснабдяват по-добре и се мобилизират енергийните запаси.

Всеки човек ли е подвластен на страхови разстройства?

Да, казват лекарите. При научни студии с близнаци е доказано, че влиянието на гените в това отношение е до около 30%. Изхожда се от твърдението, че в основата на страха стои моделът „психична уязвимост (на медицински език „вулнерабилност“) – страх“, т.е. че е налице генетична предразположеност, след което под влияние на определени преживявания може да възникнат страхови разстройства. „Удачен пример за онагледяване на ситуацията е стъклена чаша: За някой със силна генетична предразположеност чашата още от самото начало е по-пълна, отколкото при друг индивид. При него не е необходим голям стрес, за да прелее чашата и да се появи страхово разстройство“, обяснява Демирали.
Наред с генетичната предразположеност важна роля играят и процесите на научаване. В психологията научаването е когнитивен процес по интегриране на придобитото знание или умение, който води до промяна в поведението. Така например опитът със страхливи родители или твърде закрилящият стил на възпитание могат да бъдат добра почва за отключване на страхови разстройства.

Кои са отключващите фактори?

Това е строго индивидуално. Но определено стресът и някакво събитие с негативен емоционален заряд могат да станат причинител. Леони Йокуш потвърждава това: „При тези, с които разговарях във връзка с написване на книгата, се доказа следното: Страхът по-бързо атакува онези хора, които са подложени на силно емоционално или професионално натоварване.“ Стресът може дори в съвсем нормална ситуация като пътуване в метрото например да доведе до развитие на паническа атака, обяснява Демирали. „Ако не се откъснете веднага от това опасно изживяване, съществува риск в бъдеще да свързвате тази ситуация с обхваналата Ви в определен момент паника и да започнете да избягвате метрото.“

Трябва ли страховите разстройва да се лекуват терапевтично?

Страховите разстройства почти никога не изчезват от само себе си. Те по-скоро придобиват хроничен характер. Ако не се лекуват, могат да доведат до депресии, а често и до пристрастяване, като превес в това отношение има алкохолната зависимост.“ Алкохолът е субстанция, която краткосрочно притъпява силния страх“, казва Демирали. Принципно на пациентите се назначава поведенческа терапия. В редки случаи може да се наложи прилагане на медикаментозно лечение.

В какво се изразява терапията?

Преди да се премине към терапевтично лечение се изключват всички причини за оплакванията на физическо ниво. С помощта на пациента лекарят изготвя списък със ситуациите, които пациентът се стреми да избягва. След което пациентът целенасочено трябва да изживее тези ситуации. „Той трябва да натрупа опит със ситуациите, които го притесняват: Страхът може да е неприятен, но по този начин постепенно отслабва“, смята Щрьоле. Целта е да се преодолее страхът чрез директна конфронтация с него. „Пациентите биват мотивирани да интегрират критичните за тях ситуации в своето ежедневие“, казва Щрьоле.

Как могат околните да бъдат от помощ?

Основният проблем на страховите разстройства е избягването. То поставя началото на възпрепятстването на нормалните ежедневни дейности. „Имам пациенти, които всеки ден биват водени до работа и връщани от партньора, с когото живеят“, споделя Демирали. Околните от една страна трябва да показват разбиране към проблема, но от друга не бива да отнемат на пациента абсолютно всичко, което е вършил преди появата на страховете: Засегнатият трябва да бъде мотивиран да мобилизира собствените си ресурси, за да може да се справи със страха.

 

Автор: Галина Викторова

Източник: Hamburger Abendblatt

Основно изображение: Focus Online

Share This