МЕГАМУЗЕЙ В АФРИКА

Това ще бъде един от най-големите музеи за съвременно изкуство на африканския континент. На английски наименованието му звучи по следния начин Zeitz Museum of Contemporary Art Africa, но накратко Кейптаунският музей е наричан МОСАА. Музеят ще се помещава в някогашен силоз за пшеница върху площ от 6000 м2. Почти може да се каже, че с този музей неговият основател Йохен Зейц си издига собствен паметник.

Мегамузеят все още е огромна строителна площадка: високо в небето се издигат кранове, мъже в сини работни екипи се реят на височини, предизвикващи виене на свят. Житният силоз в пристанищната част на Кейптаун някога е бил най-високата постройка в Южна Африка. 9-етажна конструкция, доминирана от 42 бетонни колони, в които по-рано са били складирани царевица и пшеница.

Дълго време този индустриален колос беше в забвение, спомня си Дейвид Грийн, директор на дружеството, стопанисващо пристанищния квартал, което е и инвеститор на проекта, струващ милиони.

„В същото време, когато ние се чудехме за каква цел бихме могли да използваме тази сграда, Йохен Зейц търсеше място да изложи своята колекция от произведения на изкуството. По критериите сигурност, стабилност и климат Кейптаун беше на първо място. Освен това той от пръв поглед се влюби в стария силоз. Успяхме да привлечем Томас Хийтъруик за архитект. Допаднаха му както идеята за обществен музей на африканското изкуство, така и духа и характера на сградата.“

Предстои известният британски архитект да преобрази мрачното вътрешно пространство в облян от светлина музей във вид на катедрала. В проекта са включени още конферентни зали и зали за обучение, ресторант и хотел.

Местоположението е интелигентно избрано. Пристанищният квартал, търговски и развлекателен център на Кейптаун, привлича 24 млн. посетители годишно. И в бъдеще те не само ще пазаруват, но ще консумират и изкуство – в музей с изложбена площ 6000 м2, почти 80 галерии и градина със скулптури на покрива.

Предвкусване на изкуството в музейния павилион

Един първи поглед върху експозицията предлага малък музеен павилион насред строителната площадка. Сменящи се изображения представят лицето на един модерен, развиващ се континент. На стените са окачени малоформатни фотографии на анголския фотограф Едсън Чагас. През 2013 те впечатлиха не само журито на биеналето във Венеция, но и Йохен Зейц, който за кратко време стана собственик на цялата сбирка.

Зейц и южноафриканският му куратор Марк Кьотце редовно купуват със замах произведения на изкуството. Цел на непрекъснато нарастващата колекция още в началото е създаването на музей.

„Колекционираме произведения на изкуството от началото на века до наши дни, които представят нашето време и континент. Това съвсем не означава, че всеки художник от всичките 54 държави на африканския континент с присъщата му диаспора е представен в експозицията. Спрели сме избора си на конкретни художници, чието изкуство е представително за даден регион, определена идея или тема и представяме създаденото от тях изкуство в цялата му дълбочина. В много африкански държави понастоящем се дискутират постколониални теории, обсъждат се теми като идентичност, мястото на половете в обществото, корупция, държавни права, миграция. Съответно за нас е важно да обхванем в експозицията духа, енергията и съществуващите проблеми, които разкъсват континента.“

Като цяло тази концепция се приема с голямо одобрение на южно- и пан-африканската културна сцена. Цари мнението, че отдавна е трябвало да бъде създаден музей на съвременното изкуство от подобна величина.

Просто копие на западен музей или?

Има и такива, които са по-сдържани в своите изказвания. Все още е рано да се даде оценка на този амбициозен проект, гласят коментарите от проведени анкети по повод откриване на музея. Единствено критикът Матю Блекман изказва конкретно мнение по въпроса в отворено писмо до Зейц и Кьотце: Музей за африканско изкуство, в който изложените експонати са избрани от германски колекционер, който е проектиран от британски архитект и е ръководен от бял южноафриканец клони към наподобяване на музей в западен стил, се казва в него. Става въпрос за суверенитет при тълкуванията на един континент, който дълго време нямаше собствен глас.

Бъдещият директор на музея Зейц МОСАА Марк Кьотце не приема това възражение:

„Всеки път, когато заявявахме своя интерес към дадено произведение, именно творците бяха тези, които полагаха усилия ние да успеем да го придобием. Те искат то да остане в Африка. Те убедиха собствениците на галерии, в които произведенията бяха изложени, и отчасти ни оказаха и финансова подкрепа. Защото от дълго време насам най-стойностните произведения заминават за чужбина. В началото заради колониалните сили, а по-късно заради международни колекционери и музеи със значителни финансови средства. Важно е публиката да има възможност да види и тук изкуството, което се създава на местна почва, а не да се налага да пътува за целта зад граница. Освен това е от значение и изкуството да бъде показано в контекста, за който се отнася.“

Кьотце познава вижданията на хората както в Южна Африка, така и в чужбина. Той напуска родната си Южна Африка по времето на Апартейда, живее в чужбина в продължение на 25 години и си създава международно име като директор на Rubell Family Collection* в Маями. Създадените от него контакти по време на кариерата му като изкуствовед със сигурност ще бъдат от полза за музея, който се предвижда да отвори врати за посетители в началото на 2017. Вече се водят преговори с международни музеи и то на ниво равнопоставеност между партньорите – новост за африканската сцена на изкуствата.

А ето и няколко 3D-визуализации на бъдещия проект, който ще бъде реализиран от Heatherwick studio:

* Rubell Family Collection, Маями е колекция, създадена в Ню Йорк през 1964 от семейство Доналд и Мера Рубел. От 1993 колекцията се помещава в Маями, Флорида на приблизителна изложбена площ от 4180м2 и представлява една от най-големите в света частни колекции с експонати на съвременното изкуство.

 

Автор: Галина Викторова

Източници: Deutschlandradio Kultur; Rubell Family Collection-Museum

Основно изображение: Heatherwick studio

 

Share This