МУЛТИЛИНГВИЗЪМ: Едно дете – три езика

Дълго време многоезичието беше смятано за недостатък. Днес обаче родители, педагози и учени признават неговите предимства. Германското медийно издание Die Zeit представя интересна статия за ролята на мултилингвизма във възпитанието на децата и тяхното формиране като личности.
Положителна или отрицателна черта за личностното развитие на хората и за обществото като цяло е този все по-разпространен в много държави по света феномен?

shutterstock_193567286
                   Снимка: eitcoutreach.org

С Игор Андрей говори на руски, Игор обаче предпочита да разговаря с Андрей на немски език. През ваканцията Юко е била при баба си и дядо си в Япония и оттогава има затруднения при изговарянето на буквата „р“. Тригодишният Симон пък непрекъснато при играта на плодчета говори за „Apples“ и „Birnens“ (на немски думата Birne (круша) има окончание –n в множествено число; объркването с добавяне на второ окончание –s идва от английски). Подобен езиков хаос като в случая с Вавилонската кула принципно предизвиква главоболие у педагозите. В детска градина Мулти Лингва в Берлин-Шарлотенбург обаче на многоезичието дори се отдава предпочитание. „Радваме се на всяко дете, което не говори само немски“, казва Дина Чубукова.

indexeffegs
Многоезикова детска ясла и детска градина Мулти Лингва, Берлин; Снимка: multilingua-berlin.de

32-годишната директорка на детската градина е от Русия, там е учила немски език и се премества с партньора си канадец в Берлин. Руски, английски, немски: С тези езици трябва да се чувства комфортно и нейната дъщеря – както у дома, така и в детската градина. Семейството обаче не открива триезично учебно заведение. Тогава Дина, която е педагог по професия, решава да учреди детска градина. Оттогава са минали почти 4 години, като за това време Чубукова успява да разшири детското учебно заведение. Въпреки това в списъка на чакащите има повече от 100 имена. За ежедневните многоезикови упражнения много родители плащат дори повече от регламентираните държавни такси.

Многоезичието е в полезрението не само на родители и педагози, но и на учените. Лингвисти, психолози и изследователи в областта на човешкия мозък проучват от известно време насам „когнитивните ползи“ от билингвизма. Този, който владее повече езици, не само има по-добри шансове в своето професионално израстване или при навлизане в дебрите на чужди култури. Един такъв човек е по-бърз и по-гъвкав в своето мислене. Дори се смята, че податливостта на Алцхаймер при мултилингвистичните натури е ограничена.

Според Европейския съюз в края на училищното си обучение всеки гражданин трябва да разбира три езика. В Мулти Лингва децата се доближават до тази цел още преди да постъпят в училище. Вторник, малко след 10 часа – „работните пчелички“ и „трудолюбивите мравки“ се изсипват в залата за общи занимания. Скоро започва тракане, сгъване, лепене. Възпитателката дава указания ту на немски, ту на английски език. В съседното помещение по същото време рускоговорящите деца се събират за час по пеене. Чуждите звуци и ритми децата трябва да попиват между другото. Определени думи и изречения се повтарят системно по време на хранене, игра или почивка, като биват придружавани от жестове и мимики.

Като най-успешен учебен метод се приема т.нар. имерсивен метод. При него всеки един възпитател говори само на един език, към който децата се нагаждат. При завършване на детската градина децата трябва да владеят немски и английски толкова добре, че да могат в училище да продължат безпроблемно образованието си и на двата езика. Още по-важно е, споделя Дина Чубукова, да предизвикаме интереса на децата към чужди култури : „Многоезичието е един прекрасен дар.“

До днес билингвизмът при децата често се смята за недостатък

Дълго време този дар не е оценяван в Германия. Дълбоко вкоренено е мнението, че човек може да говори правилно само един-единствен език. Въпреки това милиарди хора по света доказват точно обратното. 163 от 195 нации официално са дву- или триезични. В Германия обаче влиятелни германисти като Лео Вайсгербер дълго време възприемат двуезичието в ранна детска възраст като „недостатък за децата“.

До днес билингвизмът при децата носи отрицателен етикет: Или се възприема като продукт на твърде амбициозни родители (английски, китайски език), или като индикатор за интеграционни проблеми (турски език). „Майчин език от негермански произход“ е кодовото название за този феномен сред училищната бюрокрация. И до неотдавна училищата дори са награждавани, ако изискват по време на междучасие задължително да се говори немски език.

Постепенно обаче се наблюдават промени, установява ученият в областта на педагогическите науки от Университета в Хамбург Ингрид Гоголин: „Все повече хората приемат факта, че Германия е имигрантска държава и че имигрантите внасят в нея своя собствен език.“ Всяко трето дете в предучилищна възраст носи в себе си историята на мигранти, в големи градове като Франкфурт делът на тези деца достига почти 2/3.

Междувременно приблизително 1200 детски градини предлагат наред с немски език и изучаване на втори език, с което броят на билингвалните детски градини се е увеличил почти четворно от 2003 насам. Разпространено е и многоезиковото възпитание на деца в домашна среда. Търсенето на английско-, испанско- и рускоговорящи детегледачки се покачва от година на година, се казва в интернет-портала betreu.de.

В основните училища също има нарастване на предлагането на билингвално обучение, въпреки че към момента учебните заведения за двуезично обучение представляват едва 2% от всички училища, съобщава Сдружението за мултилингвизъм в детските градини и училищата (СМДГУ). Ако се съобразяваме обаче с родителите, казва председателят на СМДГУ Анете Ломел, можем да продължим да отваряме нови учебни заведения за обучение на няколко езика.

Най-много двуезични детски градини има в провинция Саарланд, която си е поставила за цел да стане първата билингвална провинция в Германия с едновременното владеене на немски и френски език. Билингвален първенец в Германия е малкият Узинген в Хесен. В общината с 14000 жители във всички седем комунални детски градини се играе, пее и чете на немски и английски език.

Степента на образованост на „новогерманците“ също се променя: Те са по-квалифицирани, по-отворени за света и по-самоуверени от гастарбайтерите преди години. Междувременно средната степен на образованост на имигрантите (без кандидатстващите за убежище) е по-висока от тази на германците. Също така нараства и броят на специалистите с чуждестранен паспорт. Градът с най-много билингвални учебни заведения – благодарение на Фолксваген – е Волфсбург.

В същото време все повече германци напускат родината си – било то по разменни програми за училищно обучение, поради продължаване на образованието или смяна на работното място. Някои от тях се връщат в страната с партньор от чужд произход. Като Йоханес Ритнер. Той се запознава със съпругата си Клаудия по време на следването си в САЩ. Тя е от Колумбия. Днес двамата са инженери в международна фирма в Берлин. Помежду си разговарят на английски. Но със сина си Адриан всеки от родителите разговаря на своя роден език. „Иначе синът ми нямаше да може да контактува с роднините ми в Богота“, обяснява Клаудия Ритнер.

В берлинската детска градина Мулти Лингва семейство Ритнер спада към типичната клиентела. „Много от родителите са преживели някакъв вид разнообразие в чужбина, което не биха искали да им липсва в Германия“, разказва Дина Чубукова. На семейство Ритнер допада езиковата и културна пъстрота в детската градина: фактът, че синът им има приятели с бразилски, италиански и украински корени, че празнува както Деня на Свети Патрик, така и Деня на благодарността и Ханука. С гордост той представя някои научени неща на испански, руски и португалски.

„Този, който израства само с един език, остава на ниво под собствените си възможности“

Наистина в днешно време науката изхожда от това, че по природа човек е полиглот, многоезичието се крие в гените му. „Този, който израства само с един език, не може да разгърне пълния потенциал на своите възможности“, казва Юрген Майсел, който повече от 30 години изследва мултилингвизма – първо в Хамбург, а днес в Калгари, Канада. При това билингвалните деца не само научават два езика паралелно почти безпроблемно, но и различават много рано специфичните особености на двата езика. Наред с тоновете на децата изглежда помагат и движенията на устните на родителите при говор. Канадски учени пускали на бебета видеозаписи без звук на хора, четящи текстове на различни езици. В зависимост от степента на запознатост с езика се променял интензитетът, с който бебетата смучели биберона си.

Адриан също още в началото успявал да различи езика на мама от езика на татко, споделя Клаудия Ритнер. Все още при говорене обаче се прокрадват испански думи в немския и обратно.

Действително многоезичните деца при говорене на отделните езици разполагат с малко по-ограничен речников състав, отколкото едноезичните им връстници. Но за сметка на това за едно и също време те усвояват двойно повече информация, а владеещите три езика – дори тройно повече. Впрочем тези умения постепенно се губят с времето. Първо детето губи способността да формира перфектно звуковете в дадения език, по-късно граматиката започва да създава проблеми, а накрая идват и затрудненията с речниковото богатство. „Оптималният период за научаване на езика по естествен път е до 5- или 6-годишна възраст“, смята Харалд Класен от Института за изследвания в областта на мултилингвизма към университета в Потсдам. След това езикът вече не се ползва с лекотата на изучаване на майчин език, а вече следва да се изучава като чужд език.

Записи от магнитно-резонансна томография показват, че двата процеса на учене наистина протичат по различен начин: Докато при ранното изучаване на езици се активират едни и същи участъци на мозъка, то при късното учене взимат участие различни мозъчни връзки в зависимост от това, дали говорите първия или втория език.

Не е задължително обаче по-късното изучаване на език да е свързано с мъчително зубрене на материала. Билингвалните основни училища доказват това ежедневно. В тях учителите почти между другото преподават (най-често) английски език в часовете по математика, специализираните предмети или спорт. „При качествено билингвално преподаване децата след 4 години са в състояние да следят протичането на урока на английски език и да се изразяват безпроблемно, макар и с грешки понякога“, разяснява Кристин Керстен от университета в Хилдесхайм, която понастоящем провежда две проучвания в областта на многоезиковото обучение в началното образование.

Опасението, че познанията по немски език ще бъдат по-лоши от тези по чужди езици, е опровергано от учените. Първоначалното изоставане по отношение на речниковия фонд децата в повечето случаи наваксват с течение на годините. При завършване на основно образование те четат и пишат на немски език също толкова добре, колкото и техните връстници от едноезичните класове.

При изучаване на езици изглежда се получава така, че езиците се обогатяват взаимно. В Германия това за първи път показа проведеното преди 10 години DESI-проучване (постижения на учениците при едновременно изучаване на учебния материал на немски и английски език): деца, израснали с родители с различен майчин език, показват постижения при изучаване на трети език (в случая английски) над средното ниво. Дори в сферата на специализираните предмети децата от билингвални училища отчасти превъзхождат едноезичните си съученици. Причината за това обаче може да се крие във факта, че при тях учителите полагат повече усилия, когато обясняват даден материал, задават повече въпроси и по-често преговарят материала.

На учениците по-задълбоченият урок не коства особено допълнително натоварване. На учителите обаче да. Те трябва да умеят да се изразяват перфектно на двата езика и да съумяват така да преподават материала, че децата да научават езика без да им се обясняват езиковите правила. Учителите се нуждаят от специфични дидактични материали и най-вече от достатъчно време за преподаване: Минимум половината от часовете трябва да протича на чуждия език, тъй като с бързане чужд език не се научава, независимо на каква възраст започваш да го учиш. „Два часа английски седмично няма да имат никакъв ефект“, казва Аник де Хувер от университета в Ерфурт, която се занимава с темата „Билингвизмът в семейна среда“. А който не владее перфектно един език, по-добре да спести на децата си познанията, които има по него.

По подобен начин вижда нещата Мария Симон, която всяка сутрин води детето си в детска градина Мулти Лингва. Симон работи като асистент на управителя във фирма за интернет-услуги и както съпруга си е прекарала дълги години в чужбина. Владее финландски и френски, а в работата си ежедневно общува на английски. Все пак у дома цялото семейство говори на немски, въпреки че понякога 3-годишната й дъщеря на закуска неочаквано казва „Give me the cheese” (от англ. Подай ми сиренето). Дали този израз е резултат от амбициозното поведение и оптимизирано мислене на родителите? Мария Симон е наясно с предразсъдъците, които царят спрямо родители, възпитаващи децата си на два езика. „Но какво лошо има в това едно дете да има възможност да научи втори език без принуда?“, пита 34-годишната майка. В Мулти Лингва всяко дете има право да се изразява както иска.

Освен това най-разпространените и престижни езици като английски, френски или испански са тези, които основно биват свързвани с идеята за мултилингвизма и постепенно отслабват доминантността на немския език. Други езици пък се смятат за проблематични и не без основание. Децата на турски и арабски имигранти наистина срещат повече затруднения в училище. И проблемът всъщност не е родният им език, а липсващата увереност за владеене на немски език. Именно поради тази причина те не са билингвални.

И при цялата значимост на немския език в училище и на работа, в никакъв случай не е правилно да се игнорира езиковия дар, който имигрантите носят със себе си. В тази насока също са налице много повече промени, отколкото се смята. В края на миналата година Християнсоциалният съюз в Бавария изисква въвеждане на задължително общуване на немски език за всички имигранти дори в домашна обстановка. След няколко дни ръководството на партията се принуждава да оттегли искането си, тъй като подигравките и протестите са твърде много, дори от страна на привържениците на партията.

 

Автор: Галина Викторова

Източник: Die Zeit

Основно изображение: European Commission

Share This