Мястото, на което няма нищо

Със своите близо 825 хиляди км2 Намибия е почти двойно по-голяма от Германия, като в същото време населението й е едва два милиона жители. Името си държавата носи от пустинята Намиб, простираща се на приблизителна площ от 2000 км от морския бряг на Намибия до вътрешността на страната. „Намиб“ означава „мястото, на което няма нищо“ и затова не е учудващо, че огромният пустинен пейзаж не само е един от най-старите, но и един от най-сухите на света.

Своите настоящи граници, които отделят страната от Ангола, Замбия, Ботсвана и Южна Африка, Намибия формира в края на 19-ти век. През 1884 на Берлинската конференция (наричана още „Конференцията за Конго“) европейските колониални сили Германия, Великобритания и Португалия доброволно взимат решение за разширяване на намиращата се тогава под германско влияние югозападна Африка и си разпределят африканския континент подобно на пай (долу: карикатура, рисувана от съвременник на събитията).

1

Първата германска колония

Първите европейци, стъпили на намибска земя, са португалски моряци, които овековечават своето пристигане там през 15-ти век с видим отдалече каменен кръст (вляво долу на изображението). Но бреговият и пустинният пейзаж изглеждат твърде негостоприемни и диви, за да се стигне до там, че Португалия или някоя от колониалните сили да предяви претенции към земите. И нещата се запазват така, докато бременският търговец Адолф Людериц не закупува земите в малкия залив Angra Pequena, разположен на атлантическия бряг на Намибия. Малко след това той го преименува на Людерицбухт (долу вдясно).

Людериц придобива земите през 1883 година от народа нама в замяна на пари и оръжие. Една година по-късно канцлерът Бисмарк обявява региона за германско владение и Людериц издига флага на Германската империя в първата германска колония. Но надеждите му да открие там огромни находища от руди и скъпоценни камъни не се оправдават. След две години средствата му са изчерпани и Людериц е принуден да продаде земите си на новоучреденото Германско колониално дружество за югозападна Африка. Едва през 1908 са открити така жадуваните от Людериц залежи на природни богатства – събитие, на което той не успява да стане свидетел. С финансовата подкрепа на Германското колониално дружество за югозападна Африка през 1886 година той сформира поредна експедиция, която има за цел да проучи възможностите за изграждане на ново селище по бреговете на Оранжева река. Самият той също решава да участва в експедицията и на 23-ти октомври 1886 потегля с лодка заедно със своя спътник Щайнгрьовер, за да изследва брега по устието на реката. Двамата не се завръщат и телата им не са открити.

2

Въстание срещу колонизаторите

Днес в Намибия живеят 12 различни народа,  които с годините са достигнали до мирно съжителство. Това обаче не винаги е било така. През 19-ти век се водят ожесточени битки за териториално господство основно между племената нама и хереро. Когато вследствие навлизащите в страната германски заселници мястото за живеене става все по-ограничено и правата на местното население непрекъснато биват потъпквани, племената решават да се вдигнат на въстание. Вместо обаче да се обединят в борбата си срещу колониалното владичество, те преследват собствените си интереси.

Под ръководството на своя водач Самуел Махареро през 1904 година няколко хиляди души от племето хереро се събират, за да отвоюват присвоените територии чрез целенасочени атаки над ферми и търговски центрове. При нападенията загиват много германски заселници и правителството в Берлин се принуждава да вземе мерки. Повече от 10 хиляди тежко въоръжени войници са изпратени в Германска Югозападна Африка, за да потушат въстанието без проява на каквато и да било милост (снимка: изображение на въстанието от негов съвременник).

3

Оспорваният паметник в чест на колонизаторите

Хереро нямат никакъв шанс срещу надмощието на германските военни части и през 1904 година се стига до решителната битка при Ватерберг (долу вдясно). Въстаниците са обградени, като оцелелите са прокудени в пустинята, където са обречени на смърт. Подобна е съдбата и на племето нама, което през същата година въстава срещу германците. До 1907 година членовете му водят жестока, но безнадеждна партизанска война. Накрая племената нама и хереро са почти унищожени. Малкото оцелели са накарани принудително да работят за колонизаторите.

Много историци днес оценяват тогавашните събития като първия геноцид на 20-ти век. Броят на жертвите сред коренното население варира между 25 и 100 хиляди, докато от страна на германците жертвите са 1750 – имената им са изписани на т.нар. „паметник на конника“ в намибската столица Виндхук (долу вляво). Oспорваният монумент от 1912 година, изобразяващ въоръжен конник от германските военни редици, трябва през 2009 година да отстъпи място на новата сграда на Музея на независимостта в Намибия. Първоначално идеята е за цялостно унищожаване на паметника, но след това Германският културен съвет на своя глава решава да го премести на друго място. При проведена анкета сред 1427 души се оказва, че 78% от тях не са съгласни с преместването и искат паметникът да остане. След всички тези спорове паметникът в крайна сметка е преместен на 100 м от главния вход на Старата крепост в центъра на Виндхук. На 25-ти декември 2013 година паметникът повторно е демонтиран и преместен – този път във вътрешния двор на Старата крепост. През 2014 година на мястото на второто му разположение е издигнат паметник на Сам Нуйома – първия президент на Намибия.

4

Краят на германската ера

С потушаване на въстанията за германските колонизатори настъпват спокойни времена и държавата изживява огромен икономически растеж. През 1908 железничар открива насред пустинята Намиб близо до Колманскоп (на немски език Колманскупе) първия диамант и предизвиква същинска „треска за диаманти“. Колманскоп се превръща в Елдорадо на Германска Югозападна Африка и по това време е най-богатият град на континента. Германските търсачи на диаманти обаче не успяват да се радват дълго на новите си богатства. Краят на диамантената треска идва с Първата световна война.

В началото на 1915 година южноафрикански войски навлизат в Германска Югозападна Африка и за няколко месеца завземат страната. След 31 години на германското господство е сложен край и Германия е първата колониална сила, която е принудена да се откаже от претенциите си в Африка. Диамантените мини около Колманскоп стават собственост на Южна Африка, но когато в края на 20-те години залежите постепенно се изчерпват, селището се обезлюдява. Днес мястото е оживена туристическа атракция, която напомня за „диамантената треска“ от отминали времена.

5

Под южноафриканско управление

С Версайския договор от 1919 година Германия губи всички свои права над колониите и през 1920 година някогашната Германска Югозападна Африка е поставена под управлението на Южна Африка. Но надеждите на коренното население най-накрая да получи обратно своите територии скоро са разбити. Новите властимащи продължават политиката на германците и прокуждат чернокожото население в резервати. Бели заселници от Южна Африка биват привличани в страната чрез икономически облаги и стават притежатели на големи територии.

Основно в южната част на страната непрекъснато избухват въстания, които биват потушавани с военна сила. Едва през 1950 година съпротивата започва целенасочени действия. През 1960 година е създадена Югозападната африканска народна партия СУАПО, която в началото организира мирни протести срещу южноафриканските ограничения на апартейда. Властимащите обаче не се впечатляват особено и се изправят с твърди мерки срещу привържениците на СУАПО. В отговор на тези действия СУАПО организира въоръжен протест, който започва на 26 август 1966 с първия сблъсък. След извоюване на независимостта този ден, наричан „Деня на Намибия“, е обявен за национален празник на страната.

6

Пътят към независимостта

Партизанската война на СУАПО срещу южноафриканските властимащи продължава 23 години. Обединените нации застават на страната на борците за свобода и призовават Южна Африка да оттегли войските си от Намибия – първоначално без успех. Едва краят на Студената война предизвиква обрат: през 1988 година са проведени преговори за мир, в които САЩ и Съветския съюз взимат участие като посредници. Южна Африка се оттегля от Намибия и дава път на първите демократични избори, на които СУАПО печели абсолютно мнозинство.

На 21 март 1990 след повече от 100 години чуждо господство страната тръгва по пътя на независимостта и лидерът на СУАПО Сам Нуйома (долу вляво) е избран за първия президент на свободна Република Намибия. Основните принципи на новата конституция – Unity, Liberty, Justice (единство, свобода, справедливост) – са изписани на държавния герб (долу вдясно), а намибското знаме отразява дългия път на борбата: Слънцето е символ на енергията на народа и лъчите му символизират дванайсетте различни племена, населяващи Намибия. Синият и зеленият цвят представляват водата, небето и природата, а червеният цвят – жертвите на борбата за свобода (долу вдясно: жена-хереро с официалния флаг на Намибия).

7

Празник с особена историческа стойност

На 21 март 1990 година Намибия последна от всички държави в Африка извоюва своята независимост. Пътят на някогашната Германска Югозападна Африка към независимостта е дълъг и неравен. В края на 19-ти век тя е анексирана от Германия и обявена за колония на короната. Германските колонизатори са последвани от южноафрикански войски, които през 1915 година окупират богатата на диаманти и земни блага съседна държава и продължават и там своята политика на апартейд.

Едва след 75 години, почти по същото време, когато пада и Берлинската стена, Намибия извоюва своята независимост след дълга и ожесточена партизанска война. На 21 март 1990 година първото свободно избрано правителство започва своята дейност в столицата Виндхук. Впоследствие този ден е обявен за Ден на независимостта и за официален празник, който всяка година почита жертвите на освободителното движение и огнения дух на все още младата независимост (снимка долу: плакат в чест на националния празник във Виндхук).

8

Галина Викторова

Източници: Imprintmytravel, ARD, Wikipedia

Основно изображение: Sossusvlei – природна забележителност, разположена в най-големия африкански природен резерват Naukluft National Park в пустинята Намиб. Sossusvlei се отличава със своите големи червени дюни, най-високите от които достигат до 400 м. (Снимка: Jacques Marais Media)

Share This