НОЕЛ ГАЛАХЪР: Докато съм млад в мислите си, ще продължавам напред

Ноел Галахър е на 48 години, роден в Манчестър. През 1991 се присъединява като китарист и текстописец на песни към бандата на брат си Лиъм, която оттогава носи името Oasis. След разпадане на групата през 2009 в рамките на проекта Noel Gallagher’s High Flying Birds (от англ.: Високо летящите птици на Ноел Галахър) той издава два албума и към тях наскоро и ремикс-албума Where the City Meets the Sky – Chasing Yesterday.

Ето какво споделя Ноел пред германското издание Zeit Online за мечтите, които изпълват всяко човешко сърце, както и за тяхното реализиране.

Съвсем честно – за какво още има да мечтая? Като музикант за мен вече няма други цели, постигнах всичко още преди години. Когато най-големите ти мечти станат реалност толкова бързо и в толкова ранна възраст, това едновременно е грандиозно и безкрайно разочароващо. Когато започнахме с Оуейсис (англ. Oasis), мечтаех да бъдем най-добрата банда в света. Дали съм искал да стана богат и известен? Вероятно. Известността ми допада, но всъщност никога не е била истински важна за мен. Просто я приемам, всичко друго би ми коствало твърде много време и усилия.

В началото мечтаех за договор за издаване на плоча. Сключихме го сравнително бързо. След това мечтаех да чуя песните си по радиото. И това се изпълни. Последва записване на албум, който стана номер 1, следващият също. Тръгнахме на турне, пълнехме стадионите. След три години всичките ми мечти вече бяха реалност. Бях на 29.

Спомням си как през 1996 в края на представянето ни в Кнебуърт стоях на сцената и се питах „А сега накъде?“. Тъкмо бяхме свирили пред най-многобройната публика, която някоя европейска банда беше събирала, бяхме продали 30 милиона плочи. Бяхме най-великата банда в света. Какво следваше?

През следващите три години не знаех с какво да се заема. Чувствах се изгубен дори в музикален аспект. Признавам си, това звучи като някакъв смахнат проблем за рок-звезда. Но подобно нещо може да се случи на всеки, който вече е осъществил мечтите си. Изпълнената мечта е нож с две остриета. Беше разочароващо. Може би именно това стана причина с брат ми окончателно да се разделим.

Определено бих написал песен, подобна на Morning Glory, за някое от следващите поколения. Но това да е мечтата ми е пълна безсмислица – дали подобни мечти ще станат реалност, зависи от твърде много фактори, които не са под твой контрол. Затова е излишно да се мисли твърде много върху това какво точно иска човек.

Въпреки това при реализирането на всеки албум трябва да съм убеден, че съм в състояние да напиша най-добрата песен в своя живот. Иначе веднага бих зарязал китарата в някой ъгъл. И до момента нещата функционират добре. Докато съм здрав и достатъчно млад в мислите си, ще вървя напред.

В личен план мечтите ми са скучни: Пожелавам си най-доброто за своето семейство. Искам децата ми да израснат щастливи и спокойни. Изобщо не ме интересува, дали след време ще бъдат адвокати или боклукчии. Е, да, при скъпите училища, които посещават, боклукчия би било твърде невероятно. Но ако това би им доставило удоволствие, имат благословията ми!

Децата ми ме накараха да започна да мисля за себе си и да водя по-здравословен начин на живот. Това вероятно звучи мелодраматично, но ще бъде хубаво да остарея и да ги видя пораснали.

 

Автор: Галина Викторова

Източник: Die Zeit

Основно изображение: Rockcult

Share This