Откривателско пътешествие в Московското метро

Съвсем наскоро Московското метро откри своята станция № 200. По този повод германската медия Дойче Веле ни въвежда в неговия неповторим свят, в който изкуството и историята са оставили своя траен отпечатък и ни представят един истински шедьовър.

В Москва беше открита 200-тната метростанция. При строежа на новите станции социалистическата пищност на историческите спирки е заместена с модерен шик. С това обиколката ни същевременно се превръща и в опознавателен тур на руската история на изкуството.

В станциите на Московското метро винаги е ветровито. Независимо, дали се дължи на начина на изграждането им, на движението на пристигащите влакове или просто на вентилационната инсталация, непрекъснатото течение е факт. То „издухва“ модерните прически на московчанки, предизвиква непрекъсната борба на пътниците с техните вестници и разнася типичния мирис на метро. Смесица от камък, метал, масло и … история.

За средностатистическия германец първият контакт с Московското метро е същински инфраструктурно-културен шок. Нито една от функционалните, максимално изчистени откъм декоративни елементи станции в Берлин, Дортмунд или Кьолн не могат да го подготвят за това, което в Москва разбират под обществен транспорт на хора. Невероятните 8 милиона пътници използват всеки ден безкрайните ескалатори, крачат по изтъркания мраморен под и чакат на станциите, изградени по времето на Съветския съюз като „дворци на народа“. Въпреки че „чакане“ е силно казано, тъй като влакове пристигат на всеки 90 секунди.

1Станция „Маяковска“; Снимка: The Guardian

От произведение на изкуството до бункер за въздушна отбрана

Една от необикновените станции на Московското метро същевременно е и най-старата. На 11.09.1938 на станция „Маяковска“ спира първият влак – само 3 години след откриване на първата линия на метрото. Станцията представлява катедрала в стил ар декò на дълбочина 33 метра под земята. Семпли, елегантни колони придържат извитите сводове. Индиректната светлина се отразява в декоративни елементи от неръждаема стомана, перфектно вплетени в червен и сив мрамор. Една година след откриването си проектът на станцията, дело на арх. Алексей Душкин, е отличен с Гран-при на световното изложение в Ню Йорк. Съгласно градоустройствения план от 1935 станцията трябвало да носи наименованието на едноименния площад, под който се предвиждало да бъде изградена, а именно „Триумфален площад“. През 1936 площадът обаче е преименуван на „Площад Маяковски“, което води до промяна и в името на метростанцията. В чест на Владимир Маяковски тя е наречена „Маяковска“. Това е първата в света станция от дълбочинен колонен тип. Общата ширина на платформата е 14,3 м, а дължината 156 м. През 1941 се налага станцията да бъде използвана като бункер за въздушна отбрана при атаката на Москва от страна на Вермахт-а. Преминавайки през залата, днес човек трудно може да си представи тази 80-годишна история: Постройката излъчва увековечаваща елегантност и в същото време изглежда почти модернистично.

За разлика от тук в други станции от предвоенно време цари доста по-мрачна атмосфера: Ниски тавани и широки колони заемат пространството. Фигури от тъмен бронз в човешки ръст красят станция „Площад Революция“. Герои на Съветския съюз като войници, работници, спортисти, дори верни на партията кучета и петли са овековечени тук. Лъщящи, изтъркани до светло бронзово места върху статуите разкриват суеверността на много от пътуващите: поглаждането на кучешката опашка или петльовия гребен би трябвало да е приносител на щастие.

Флирт под надзор

Тези ритуали всъщност превръщат Московското метро в нещо много повече от функционално транспортно средство. Защото при цялата блъсканица и бързане метростанциите са и място за запознанства: Групи от туристи и ученици се възхищават на мозайките и рисунките по стените, стари приятели седят на раздумка по пейките.

Дори продължаващите понякога минути пътувания с ескалаторите могат да се окажат не толкова досадни за всеки: Двойки си разменят нежности, необвързани оглеждат идващите срещу тях пътници и чакат възможност да пофлиртуват. И всичко това под зоркия поглед на охранителките, които седят в стъклени будки в долната част на всеки ескалатор и с високоговорители дават указания за спазване на реда при ползване на ескалаторите: Стойте вдясно, вървете вляво, не тичайте.

2

Престоят в метростанциите е значително по-приятен от самото пътуване с влаковете. Претъпканите вагони се клатушкат насам-натам, колелетата издават скърцащ звук, въздухът мирише на спарено. Всяка от седалките, монтирани по дължина на вагоните, трябва да побере 6 човека – за целта обаче е желателно да не надвишавате средно приетите размери на тялото, които проектантите са взели предвид. При качване и слизане не очаквайте някой да се съобразява с Вас: Дори стари жени се блъскат без задръжки. А вратите, затварящи се със заплашителен трясък, притискат безпощадно не само ръчни и пазарски чанти, а и пръсти, ако пътникът е твърде бавен.

Нищо не може да спре метрото

Разкошните станции на метрото възникват в годините малко преди смъртта на Сталин – 1953. Най-известна сред тях е „Комсомолска“ (виж основното изображение към статията), наречена още „Московската Сикстинска капела“. Тук от носените от мраморни колони куполи се спускат огромни полилеи във формата на корона. Мозаечните пана на тавана разкриват сцени от руската история – от похода на Наполеон до Октомврийската революция. При наследника на Сталин Хрушчов новоизградените станции стават по-прозаични и по-целесъобразни, въпреки това разширяването продължава безпрепятствено своя ход. Нито кризата и разпадането на Съветския съюз, нито размириците по-късно успяват да спрат разширяването на транспортната мрежа.

Най-новите членове на метрото

3
Станция „Румянцево“ е проектирана в стила на холандския художник Пийт Мондриан. Той се смята за създател на неопластицизма и пледира за редуциране на изразните средства в картините до хоризонтални и вертикални линии. Същите тук са комбинирани с лъскава стомана и полиран камък. Спирката е разположена в периферията, малко преди края на града.

4

В наскоро откритата метростанция № 200 в Москва „Саларево“, не се носи мирис на камък и метал, а на пластмаса и боя. Изградена също в стила на холандския създател на неопластицизма Пийт Мондриан, тя пленява с шикозния си и модерен външен вид. Големите цветни плоскости и полираната висококачествена стомана се харесват на московчани. Много от тях пътуват до тази юбилейна станция единствено, за да видят как изглежда и да я увековечат в снимки. „Саларево“ обаче няма дълго да бъде „най-новата“ метростанция, само през тази година се предвижда откриване на още 12 нови.

Фигури на животни носят късмет

5

В метростанция „Площад Революция“ бронзови статуи на герои на социализма в човешки ръст бдят над преминаващите пътници – обект на почит са също кучета и петли. Много от пътниците поглаждат преминавайки гребена на петела или опашката на кучето: Вярват, че това ще им донесе щастие. Станцията съществува от 1938 година.

Гора от хром

6

Станция „Тропарево“, открита през 2014, също впечатлява със своя съвременен дизайн. Огромните, подобни на дървета инсталации от хромиран метал превръщат спирката в предпочитан фото-мотив.

Семплите 70 години на миналия век

7Снимка: НТВ

Дори по времето на разпадането на Съветския съюз и последващите политически размирици, изграждането на нови метростанции не спира. Повечето от тях обаче са по-скоро функционални и без декоративни елементи. През 70-те години в Съветския съюз разпространение намира семплата архитектура: На снимката се вижда откритата през 1975-та станция „Кузнецкий мост“.

Изкуството на социализма

8Снимка: LiveJournal

Най-впечатляващите станции са изградени по времето на Сталин. Изящна щукатура, детайлни мозаечни пана и изискващи много време и средства при направата им живописни сцени красят станциите. Доминират социалистическите мотиви: войници, работници, селяни. Живописните рисунки в метростанция „Киевска“ показват ежедневни сцени от селския живот в Украйна – станцията се намира недалеч от Киевската жп-гара.

Станция на забравената дружба

9

Друга част от станция „Киевска“ е посветена на руско-украинската дружба. Мащабни мозаечни пана изобразяват важни събития и централни фигури, допринесли за обединението на двете държави. Станцията е изградена в началото на 50-те години и тогава едва ли някой е смятал, че един ден ще се стигне до въоръжен конфликт с „братския народ“.

Църковни прозорци в съветски стил

10Снимка: LiveJournal

Обичана станция от много московчани е „Новослободска“. По-малка по обем и не толкова помпозна като другите станции от 50-те, тя пленява погледа с огряните от светлина стъклописи. Украсата наподобява църковни прозорци – за каквато цел всъщност е било предвидено стъклото първоначално. Разсеяната светлина и органичните форми на станцията те карат да се чувстваш така, все едно си под вода.

Възлови пунктове над земята

11

Голяма част от спирките в Москва, разположени над земята, също са впечатляващи. Куполовидните, наречени „вестибюли“ постройки, се намират основно в централната част на града. На снимката е изобразена станция „Паркът на културата“ – един често използван пункт за прекачване по Московската околовръстна линия от 1950-та насам. В натоварените часове на деня може да се случи да чакате дълго преди да успеете да стигнете до ескалаторите.

По-рано бункер, днес място за срещи

12

Метрото не само е най-бързото и надеждно транспортно средство в Москва. То е и място за социални контакти. Често може да видите потънали в разговор възрастни хора, двойки или делови партньори. Станция „Маяковска“ е една от най-старите в Москва. Открита през 1938-ма, по време на Втората световна война тя служи за бункер за въздушна отбрана.

8 млн. човека – 200 метростанции

13

Светещата в червено буква „М“ е отличителният знак на метрото и се забелязва лесно от пешеходците. В огромния столичен град станциите често са отдалечени на километри една от друга. Приблизително 8 млн. човека използват метрото ежедневно – това е повече от общото население на Берлин, Мюнхен, Хамбург и Кьолн.

 

Автор: Галина Викторова

Източници: DW, LiveJournal

Основно изображение: Interest Travel

Share This