Повече пластмасови частици, отколкото рибни ларви в Дунав

Малки цветни частици в пясъка: Остатъци от пластмаса вече могат да се открият на много плажове. Миниатюрните микрочастици имат неприятни последици за рибите, а от там и за цялата екосистема, доказва наскоро проведено научно изследване.

MikroplastikИзглежда красиво, а всъщност е изключително вредно: Пясъкът и природните водоеми все по-често изобилстват от микросферички от пластмаса. Те биват поглъщани от рибите, като по този начин стават част от хранителната верига. Снимка: dpa

Микроскопичните частици пластмаса възпрепятстват развитието на младите костури. В среда, изобилстваща от микропластмаса, растежът на ларвите на рибите се затруднява, те се движат значително по-малко и не реагират на химичните сигнали, изпращани от техните врагове.

Това са открили шведски учени при провеждане на лабораторни изследвания. Ако подобни ефекти се наблюдават и при останалите видове риби, следва да имаме предвид, че в бъдеще замърсяването с пластмасови частици ще даде сериозно отражение върху водните екосистеми, пишат учените в научното издание „Science“ (http://science.sciencemag.org/content/352/6290/1213).

В световен мащаб годишно се произвеждат около 300 млн. тона пластмаса. Огромни количества от тях попадат в околната среда и често крайната им точка са реки, езера, морета. Пластмасата е изключително устойчив материал и се разгражда много бавно. Вследствие на триене и под влияние на слънчевото греене с течение на времето тя се разпада на все по-малки частици.

С понятието „микропластмаса“ експертите обозначават частици с големина под пет милиметра. Отчасти такива се произвеждат и целенасочено, напр. за козметични цели. Експертите са загрижени за нарастващата концентрация на такива частици в околната среда. Влиянието им върху отделните видове животни до момента обаче е проучено само частично.

Във водоизточниците вече могат да бъдат открити 80 000 частици на кубичен метър

Она Льонстед и Петер Екльов от университета в Упсала, Швеция разпределят в лаборатория отложени от речни костури (Perca fluviatilis) фуникулари (хайверни зърна), събрани в открити водни площи, в три различни басейна. Единият басейн е съвсем чист от микропластмаса, към водата във втория басейн учените добавят средна концентрация от 10 000 микрочастици от полистирол на кубичен метър, а в третия концентрацията достига 80 000 частици на кубичен метър. Подобни концентрации са измерени в изкуствени водни басейни в Швеция и в други региони по света, обяснява Льонстед.

Учените установяват, че в басейна с високо съдържание на пластмасови частици от яйцата се излюпват значително по-малко ларви: Процентът в този случай е 81 в сравнение с 96% в басейна без пластмасови частици. На десетия ден от излюпване на ларвите се проявяват различия и в поведението им: ларвите в басейна с висока концентрация на пластмасови частици демонстрират значително занижена активност, изминават по-кратки разстояния и застиват неподвижно на място много по-често от ларвите в чистия басейн.

Когато учените подават във водата химичен сигнал за наличие на хищник, който би могъл да ги погълне, ларвите във водата с високо съдържание на пластмаса реагират по нетипичен начин като преустановяват своята активност. Последиците са ужасяващи. Когато учените пускат щуки във водата със завишена концентрация на пластмасови частици, в рамките на 24 часа всички налични ларви  в нея са изядени от тях. В контролната група за същия период остават живи 46 процента от ларвите.

Учените достигат и до друга констатация: Ларвите във водата с висока концентрация на микропластмаса отказват нормалната храна и поглъщат предимно пластмасовите частици. „Това е първият път, когато наблюдаваме животно да отдава предпочитание на пластмасата пред нормалната храна и това е повод за притеснение“. Освен това ларвите в тази група са значително по-малки по размер от ларвите в групата, нямаща достъп до пластмасови частици.

„От известно време насам в Балтийско море се наблюдава повишено замърсяване с микропластмаса и същевременно намаляване в популацията на ключови видове като костур и щука“, споделя Екльов. Проучването дава едно от възможните обяснения на това наблюдение.

Битов отпадък, който се разпада

Работата на шведските учени е важна крачка към по-доброто разбиране за влиянието на замърсяването с микропластмаса върху околната среда, пише Челси Рочман от университета в Торонто в коментар към изследването (http://science.sciencemag.org/content/352/6290/1172). Допълнителни проучвания следва да изяснят как това замърсяване би се отразило върху идните поколения и върху разнообразието в екосистемите.

Публикувано през 2014 г. в научния журнал „Environmental Pollution“ изследване показва, че на места в река Дунав се открива по-голямо количество пластмасови частици, отколкото ларви на риби. Във втората по големина река в Европа според учените от екипа на Хуберт Кекайс от университета във Виена тогава е имало средно 317 пластмасови частици и само 275 рибни ларви в 1000 кубични метра вода.

Малко по-рано в специализираното издание „Current Biology“ екип от учени под ръководството на проф. Лафорш от университета в Байройт обявява, че на места по брега на италианското езеро Гарда пластмасови частици с размер под пет милиметра са също толкова нагъсто разпръснати, както по морския бряг. Частиците са от изкуствени материали като PVC, полистирол и полиуретан. Често има добавени и химикали като пластификатори и вещества, предлагащи защита от запалване.

imagesВода с микропластмаса от Боденското езеро, разположено на река Рейн между Германия, Швейцария и Австрия; Снимка: SRF

100 пъти повече пластмаса в сравнение с началото на нейната ера

Пластмасовите частици са остатъци от потребителски стоки и опаковки и попадат в езерата и моретата директно или пък след като бъдат отвяни от депата за отпадъци. В червеи, охлюви, миди, водни бълхи и ракоподобни вече са открити погълнати частици микропластмаса.

Очакванията на учените са били за много по-ограничено замърсяване. Езерото Гарда лежи в подножието на Алпите, пътят на потоците и реките до достигане на устието им е сравнително кратък. А това ограничава и броя на възможните начини, по които пластмасовите остатъци могат да попаднат в тях. От тук следва и предположението на учените, че водни басейни, разположени в близост до градове и индустриални центрове, страдат от още по-голямо замърсяване.

Победният марш на пластмасата започва около 1950-та година. Тогава в световен мащаб годишно се произвеждат 1 млн. тона пластмаса. 4 десетилетия по-късно производството е почти 100 милиона.

А ето и какъв е предполагаемият период на разграждане на различните видове материали според NOAA (Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ). Трябва да се има предвид, че посочените стойности зависят от конкретния състав на материала и от външните условия.

Хартиена кърпа

2-4 седмици
Вестник 6 седмици
Огризка от ябълка 2 месеца
Опаковка от картон 2 месеца
Картонена опаковка от прясно мляко 3 месеца
Памучна риза 2-5 месеца
Фурнир 1-3 години
Фас от цигара 1-5 години
Вълнен чорап 1-5 години
Найлонова торбичка 10-20 години
Плувка за риболов (порест материал) 50 години
Чашка от стиропор 50 години
Консервна кутия 50 години
Алуминиева кутия 200 години
Памперси 450 години
Пластмасова бутилка 450 години
Корда 600 години
Стъклена бутилка неопределено време

 

Галина Викторова

Източник: dpa, NOAA

Основно изображение: Messe für die Kunststoff- und Kautschukindustrie

 

Share This