Революционната идея за детската градина

Първата детска градина е открита от Фридрих Фрьобел (1782 – 1852) на 28.06.1840.  Той е и автор на самото понятие „детска градина“ (от немски език „Kindergarten“).

froebel_kopf

Фридрих Фрьобел; Снимка: Friedrich-Fröbel-Museum

Първоначално Фрьобел работи почти 20 години като учител и възпитател в основаното от него реформаторско педагогическо училище в Тюрингия. В течение на работата с деца той достига до извода, че ученето започва в съвсем ранна възраст и че нещата, които са от решаващо значение за детското развитие, се придобиват на възраст между 0 и 6 години.

По това време вече съществуват детски заведения, които се наричат „училища за гледане на деца“, „заведения за пазене на малки деца“ или „училища за малки деца“. Заведенията за пазене имали за цел единствено опазване на децата от правене на бели, докато родителите работят. Училищата за малки деца най-често се поддържали от църквата, като основната им цел била придобиване на религиозно образование от най-ранна възраст.

Фрьобел обаче искал нещо различно: Той нямал за цел нито да поучава децата, нито да ги охранява. Днес вероятно бихме използвали следните думи, за да опишем това: Фрьобел не искал нито на децата да се преподава още в ранна възраст, нито обаче да бъдат затваряни в един вид „пространство с оглед предпазване“. Наблюденията му показали, че децата проявяват желание да учат от собствен подтик и според собственото си темпо. А с откриване на детската градина той искал да изгради съзнание у възрастните за това от какво се нуждаят децата в тази най-ранна фаза от своето развитие. Искал да даде упътвания на възрастните и да им покаже как могат да се грижат за децата без да ги поучават или да им пробутват „детински“ номера или пък другата противоположност – да всяват страх у децата от предстоящото едва на по-късен етап от живота им учене.

Едно от основните прозрения на Фрьобел е, че децата учат, докато играят. Детската градина трябвало да бъде място, което да осигурява на децата възможност за игра. А за възрастните тя трябвало да бъде място, където да се научат как да създадат условия за децата да играят. Защото играта е учене.

През 2012-та година Юрген Райер издава своята книга „Детската учителка“. Обучената от Фридрих Фрьобел детска учителка Фридерике Нахтигал иска да създаде детска градина в Ерфурт. Това, което тя изживява, е изключително вълнуващо и потапя читателя в онези далечни времена преди 150 години, когато възникват първите детски градини. Тогава Фрьобел обучава и първите детски учителки в Тюрингия (тогава още Прусия). Фридерике Нахтигал иска да поеме от своя колежка едно детско заведение и да го превърне в детска градина. Пруската държава обаче е против, тъй като подозира детските градини в разпространение на атеизъм. Малко след това настъпва период от 10 години, когато в Прусия няма нито една детска градина, тъй като след провала на революцията пруското министерство на културата ги забранява.

Забраната обаче има и своята положителна страна: Много от ученичките на Фрьобел заминават за чужбина и основават там детски градини. Така не само думата „детска градина“, но и стоящата зад нея концепция се превръщат в „експортен шлагер“.

Фридерике Нахтигал е измислен персонаж, но сама по себе си книгата е исторически роман. Историята се отнася за всички жени педагози, които по онова време под влияние на революционната идея на Фрьобел създават детски градини. От историческа гледна точка книгата се основава на прецизни проучвания, тъй като неин автор е д-р Юрген Райер, пенсиониран професор по педагогика на ранната детска възраст и социална педагогика в Педагогическия университет в Ерфурт.

Книгата дава ясно обяснение относно следния факт: Фрьобел не е „откривател“ на гледането на деца в ранна възраст, а на предучилищното възпитание. Двете неща често се бъркат едно с друго.

Затова по онова време заведенията за пазене на деца са разрешени. За заведение обаче, в което децата да бъдат възпитавани, по това време Прусия явно не е готова.

Концепцията на Фрьобел е изключително напредничава и от друга гледна точка: Той не само обучава възпитателките, но също така им помага да открият своята собствена екзистенциалност, създавайки свои детски градини. В този аспект той значително изпреварва своето време, а в някои аспекти дори и нашето време.

В самото начало на развитието си като педагог Фрьобел преподава в моделно училище по метода на своя учител Йохан Хайнрих Песталоци. След това дълги години работи като домашен учител в едно семейство, докато не създава училище с интернат към него в тюрингската община Грийзхайм/Илмтал.

Самият Фрьобел израства без майка. Майка му почива, когато той е едва на 9 месеца. Това събитие оставя отпечатък върху целия му живот. Тази загуба и това ранно скъсване на връзката с майка му са обект на изследване от негова страна през целия му живот. Той непрекъснато разсъждава върху това какво е значението на връзката с майката за детето или в общ план кои от нещата в ранното детство  са решаващи за целия по-нататъшен живот.

Така Фрьобел стига до следния извод:

Качеството на първата връзка с най-близките хора е решаващо за по-нататъшното развитие на човека.

Но какво разбира Фридрих Фрьобел под качество? В своята книга от 1844-та „Майчини и гальовни песни“ той разяснява следното: От решаващо значение е не това, което майката прави. За детето е важно каква е вътрешната нагласа на майката спрямо него. Има ли тя вътрешна връзка с детето и възприема ли сама себе си като част от света? За някои това може да звучи малко езотерично. Но за едно малко дете това е, което има значение – Съществува ли човек, който да се чувства свързан с детето и който да позволява на детето също да осъществи връзка с него? Ако отговорът е „да“, тогава за бебето или кърмачето това присъствие ще стане свойствено и то постепенно ще се разкрие във връзката с майката и със заобикалящия го свят и ще намери своето собствено място.

А когато детето се чувства защитено отвътре и отвън, то може да се развива (=да учи = да играе).

В това се състои революционната идея на Фрьобел за детството.

Фрьобел нарича това поведение от страна на майката или на друг човек, който осъществява връзка с малкото дете и се грижи за него, „обединяване на два живота“.

Тъй като при Фрьобел тази връзка с майката е отсъствала през целия му живот, той проявява особена чувствителност на тази тема. Той забелязва, че голяма част от възрастните не знаят нищо за важността на качеството на тази първоначална връзка. Защото от тази първа връзка произтича вписването на детето в света и неговото самоосъзнаване, а с това и основата за учене/развитие.

Второто важно разкритие на Фрьобел, свързано с основаване на детската градина като институция, е следното:

Децата учат, докато играят.

И в това отношение Фрьобел е изпитвал липса.

Така Фрьобел създава първата детска градина. Не защото иска да създаде още едно заведение за малки деца (все пак вече е имало такива). Той иска на място, в практиката да покаже от какво се нуждаят децата, за да могат да се развиват. Т.е. в началото Фрьобел не цели създаване на заведение за гледане на деца, докато родителите работят, и в което просто оставят детето си и си тръгват. Целта на Фрьобел е създаване на възпитателно заведение за родители, с което да им придаде усещането за значението, което ранните години имат за по-нататъшния живот на детето, и да им покаже как могат да приложат това на практика при възпитание на своето дете.

Но кой всъщност е Фридрих Фрьобел?

В световен мащаб Фрьобел става известен като пионерът на педагогиката в ранна детска възраст. Той е първият, който съставя концепция за възпитание в ранните детски години, а именно „детската градина“.

Детската градина на Фрьобел и свързаната с нея концепция за възпитание в предучилищна възраст е позната и се прилага в много държави по света, в това число Япония, Америка, Великобритания и Австралия.

Фрьобел оказва влияние върху развитието на световноизвестни архитекти като Франк Лойд Райт, Льо Корбюзие, Бъкминстър Фулър и Валтер Гропиус, както и върху развитието на „Баухаус“ – висше художествено училище в Германия и художествена школа около него за визуално-пластични изкуства, дизайн и занаяти, която се превръща в център на модернизма през първата половина на 20-ти век.

165Паул Клее, Вечерен огън, Музей на модерното изкуство; Снимка: Splügen Gallery

От Фрьобел и неговата детска градина вдъхновение получават и художници като Паул Клее, Пийт Мондриан, Йоханес Итън и Василий Кандински, а също така и дизайнери като Чарлз Еймс.

bauhausСградата на „Баухаус“ в Десау, построена през 1926 по планове на Валтер Гропиус; Снимка: You are here

Учител, дизайнер, педагог, предприемач, възпитател

Това, разбира се, не е случайност. Фрьобел следва природни науки и първоначално иска да стане архитект. В продължение на почти 20 години обаче работи като учител, развива своя собствена педагогическо-училищна концепция („Възпитание на човека“) и основава училище.

Едва след това Фрьобел се посвещава на ранната детска възраст. Основава детската градина и се застъпва за единна аргументирана възпитателна концепция от годините в детската градина до получаване на професионално образование.

За детската градина Фрьобел разработва специална педагогика на играта и измисля, произвежда и продава педагогически игрови материали.

„Играта е най-висшата форма на детското развитие… Едно дете, което играе много, самостоятелно, спокойно, продължително време до пълно физическо изтощение, със сигурност ще стане способен, спокоен и издържлив човек, който насърчава собственото и чуждото добруване чрез пожертвователност.“

Само чрез играта детето може да опознае себе си и света: Това е революционна за времето си идея за детството, която Фрьобел отстоява до края на живота си. Ученикът на швейцарския педагог-реформист Песталоци се бори за право на децата до образование, което обаче да не започва едва в ученическите години. Така в създадената от него през 1840-та в Бланкенбург първа „Обща немска детска градина“ се обучават деца на възраст между 2 и 7 години.

„Хубавото на детската градина е това, че жънеш плодовете, още докато садиш. И реколтата е двойно по-голяма: плодовете са в теб самия и в детето. Децата не трябва да бъдат пазени и поучавани, а да бъдат оставени щастливо да растат, да стават по-силни и да се развиват на слънчева светлина.“

„Всяка детска градина на Фрьобел разполага с малък двор, в който е разположена обща градина за всички деца. От нея всяко дете получава малка част, за която да се грижи. Така, както детето отглежда растението, така и детската възпитателка, педагогът отглеждат детето. И двете – детето и растението – искат да достигнат своето оптимално развитие.“

Фрьобел открива, че децата трябва да бъдат насърчавани

Това споделя Хелмут Хайланд – педагог и биограф на Фрьобел. Дотогава в Германия, в периода на настъпващата индустриализация, имало само заведения за пазене на децата. Там работещите можели да оставят децата си през деня. Малките трябвало да се научат на чистота и ред, били хранени и като цяло оставяни на самотек. Фрьобел открива, че малките деца не са незавършени възрастни както се смятало по онова време, а самостоятелни личности, чиито умения трябвало да бъдат насърчавани. Затова за нуждите на своите детски градини той поръчал в една дърводелска работилница да изработят специални форми от дърво. „Комплекти на Фрьобел“ били наречени тези разглобяващи се топки, зарове, цилиндри.

Originale Fröbels-SpielgabenВтори комплект за игра на Фрьобел
Комплектите са общо 10 на брой и се състоят от различни фигури, които могат да бъдат комбинирани помежду си. Вторият комплект служи за основа при комбиниране с детайлите от следващите комплекти. С увеличаване на поредността се увеличава и сложността на подреждане на отделните елементи.

„Както е известно, у децата е заложено желанието за разглобяване на всичко с цел проучване на вътрешността му. Така на децата се дава предмет, който да удовлетвори това тяхно желание. Едва разглобили пъзела на съставните му части обаче, те отново го сглобяват под друга форма. По този начин желанието за разрушаване се трансформира в съзидателна сила.“

За да се развива добре, всеки се нуждае от щастливо детство. Самият Фрьобел не е имал такова. Като син на проповедник след смъртта на майка си Фрьобел е отгледан от втората съпруга на баща си. Тя го отблъсквала и показвала предпочитание към своите собствени деца. Така той съвсем рано се научава сам да обръща внимание на себе си.

„Зад проповедническата къща има голяма поляна и той се занимавал основно с това, което виждал там – камъни, цветя. Сравнително рано Фрьобел започва да се интересува от съразмерност на формите, показва вродена дарба за математика и точните природни науки.

Все повече привърженици и детски градини

В периода на революционното движение от 1848 напредничавата педагогика на Фрьобел открива все повече привърженици и за няколко години на много места са открити детски градини. За да може да прилага ефективно своите идеи за възпитание, Фрьобел създава училище за обучаване на детски възпитателки. След неуспеха на революцията културното министерство на Прусия забранява детските градини, прилагайки следните доводи: „Детските градини са част от социалистическата система на Фрьобел, която е насочена към възпитаване на младежта в атеизъм. Поради тази причина училища и други възпитателни учреждения, които са изградени на принципите на Фрьобел или на подобни нему, не могат да бъдат търпяни.“

През 1860-та забраната е отменена и идеята на Фрьобел за детските градини се разпространява успешно – най-вече в Америка. Всичко това Фридрих Фрьобел не успява да доживее. Той умира на 21.06.1852.

Днес разработената от него концепция е преведена на почти 40 езика, а думата „детска градина“ се превръща в световноразпространен идиом. Разкритията на Фрьобел за значението на играта в развитието на човека променя възпитателната практика и го превръща в най-влиятелния педагог на 19-ти век.

Музей напомня за световноизвестния педагог

Днес в създадената от Фрьобел преди 176 години първа детска градина в Бланкенбург се помещава Музеят на Фридрих Фрьобел. Негов директор е Маргита Рокщайн:

„Според Фрьобел детето не трябва да бъде поучавано, нито пък принуждавано да работи. Малкото дете трябва да играе. И той съответно разработва игри, с помощта на които детето да се учи и да расте. Детската градина е място за възпитание, а не за пазене на децата.“

В музея на Фрьобел са изложени т.нар. „комплекти на Фрьобел“, с чиято помощ съвсем непринудено в играта децата разбират и осъзнават нещата от света. Това са съвсем опростени форми като топки, конуси, пъзели, цилиндри. „Става въпрос за фина моторика. Днес сме наясно, че децата често не я владеят и тогава биват изпращани при ерготерапевт. Тези умения една добра възпитателка развива у детето по време на престоя му в детската градина. Освен това така децата се научават да броят и да смятат.“

51533826

Froebel_011

fuehrungen_kopf2

Началото на Музея на Фрьобел е поставено през 1910 година. Сградата е предоставена на Фрьобел от град Бланкенбург през 1839, за да изпробва своята концепция за детската градина; Снимки: Friedrich-Fröbel-Museum

Minolta DSC

През 1900 година са положени основите на Къщата на Фрьобел в Бад Бланкенбург. През 1908 тя е обявена за детска градина и почивна станция за детски възпитателки. От 1910 до 1946 в сградата се помещава първият Музей на Фрьобел. В момента къщата функционира като детска градина, в която възпитанието се извършва съгласно разработената от Фрьобел концепция; Снимка: Friedrich-Fröbel-Museum

005765FC_F590B92A0EFE044FA55700048BCE6C10

През 1817 Фрьобел премества основаното от него в Грийзхайм училище в Кайлхау. През първите десетилетия някогашният селски имот израства до мащабите на сграден ансамбъл с класни стаи и помещения за спане, в които до 1939 на ученици от цяла Германия се преподава по нов демократичен начин. Днес в училището се помещава голяма част от архивите, свързани с дейността на Фрьобел. Целият учебен комплекс заедно с музея е обявен за паметник на културата; Снимка: Friedrich-Fröbel-Museum

 

Галина Викторова

Източници: Deutschlandfunk, FröbelFriedrich-Fröbel-Museum

Основно изображение: Friedrich-Fröbel-Museum

Share This