Тирани, многознайковци, надути пуяци

Хората с проблемен характер правят живота ни труден, защото им харесва те самите да се чувстват велики, докато другите около тях се чувстват нищожни. Съществуват обаче стратегии, чрез които можем да се справим с такива хора, запазвайки собственото си самочувствие.

Какво всъщност е трудното на трудните хора? Разбира се, изхождайки от собствената си позиция, трудните никога не сме ние, а другите. Само защото някои хора изказват открито мнението си, далеч не означава, че са проблемни. „Съществуват обаче мъже и жени, които притежават изключително силно изразена индивидуалност”, смята хамбургският психолог Валентин Новотни, автор на книгата „Новата находчивост“ („Die neue Schlagfertigkeit“). Те са арогантни и знаят как да накарат другите около тях да се чувстват съвсем „малки“. Нарцисистите, както ги определя психологията на личността, често не проявяват съчувствие към околните, тъй като изглежда, че се интересуват предимно от едно-единствено нещо – от самите себе си. За общуването им с околния свят са характерни силата и манипулацията, показват изследвания на американския психолог Кейт Кембъл от университета в Джорджия. Кембъл дори говори за епидемия от нарцисизъм в нашето общество, отличаваща се с култ към известността и автократично представяне в социалните мрежи. Голяма част от този тип хора са агресивни и нараняват психически своите близки.

Кое наранява в най-голяма степен?

Обидите са познати на всички ни от ежедневието, взаимоотношенията в семейството или на работното място. Американски учени в областта на комуникационните изследвания са провели проучване по въпроса кога човек се чувства наранен в една връзка. Представители и на двата пола споделят, че се чувстват изключително зле, когато усещат, че партньорът им ги е наранил абсолютно умишлено поради тактически причини. Анкета, проведена от учени от университета в Тексас с 288 студенти, показва, че като най-чести причини за нараняване на личните чувства се посочват „измяната“ и „отхвърлянето“. Студентите привеждат следните примери: „Почувствах се манипулиран и използван“ или „… човек, който смятах, че проявява уважение към мен, посегна на личната ми неприкосновеност“.

Да омаловажиш личността на другия, за да изтъкнеш самия себе си явно е предпочитан образец на поведение от определени личности. В рамките на експериментално проучване в Техническия университет в Кемниц студенти по психология трябвало посредством заснемане на видеоклипове да оценят способностите  на състудентите си, които в ролева игра изпитвали своите терапевтични умения. Най-вече от страна на нарцисистите коментарите били изключително агресивни и подценяващи: „Този най-добре веднага да прекъсне следването си. От него никога няма да стане терапевт“.

До каква степен вербалните атаки на един нарцисист ще наранят неговия събеседник зависи по-скоро от самооценката на събеседника, казват психолозите. Според емпирично изследване ниската самооценка е съпътствана от силно изразена ранимост. Обратно на това мъже и жени, които умеят да се разграничават от другите и да се дистанцират вътрешно, са податливи на обиди в по-малка степен.

Защитните механизми

Манипулация: Хора, които искат да наложат на другите собствената си воля, обичат да използват манипулативни средства. Те се стремят да принудят околните да се държат така, както те самите очакват от тях. Обичана стратегия според психолога Новотни е да събудиш у другия впечатлението, че поведението, което очакваш от другия, без съмнение е единственото правилно. „Всички останали се хранят здравословно, затова бих искал и ти да обърнеш внимание на това“ или „Не познавам друг освен теб, който да се храни нездравословно“. Поставянето на дилема също спада към игричките на власт, при които се касае за това единият да запази контрола над другия: „Или ще направиш каквото казвам, или пътищата ни се разделят.“

Обобщаване: Генерализиранията водят до това, че цялостната личност бива оценявана негативно. „Никога за нищо не те е грижа – това е безотговорно.“ В случая партньорът например просто е забравил да купи мляко. Окачествявания на другия като „Ти си скучен, мързелив, глупав“ също водят до това отсрещната страна да се чувства подценявана и омаловажавана като личност.

Проекция: Хората, вербално атакуващи някого, често проектират собствените си негативни чувства върху другите, казват психоаналитиците. Т.е. те прехвърлят върху другите отговорността за собствените си деструктивни чувства. „Мисля, че не можеш да ме понасяш“: в този случай изричащият тези думи всъщност е този, който не може да понася другия.

Двойни послания: Някой  пита с раздразнен тон: „Как са нещата при теб?“. И когато другият го попита защо е ядосан, той отговаря: „Аз просто попитах как си?“. Резултатът: човек се чувства зле, защото не знае какво е предизвикало раздразнение у партньора му. Да оставиш другия в неведение за истинските чувства, които таиш в себе си, е предпочитано средство в случаите, когато искаш да потушиш нечий ентусиазъм. Когато родителите отправят подобни двойни послания към децата си, те предизвикват у тях страх, несигурност и неувереност.

„Вълчи език“: Според американския психолог Маршал Розенбърг, представител на комуникацията без насилие, съществува т.нар. „вълчи език“ (обратен на „езика на жирафите“ – и двете термини от психологията), който води до това, че другият започва да се чувства зле, опълчва се или се дистанцира. Според Розенбърг този вид комуникация води до двустранна агресия. Тази комуникация се характеризира със следното:

• Анализ: „Ако беше взел това под внимание …“
• Критика: „Така не е правилно, ето как се прави …“
• Интерпретация: „Правиш това, защото …“
• Оценка: „Ти си умен, мързелив, на правилен/на грешен път си …“
• Заплахи за наказание: „Ако веднага не …., тогава …“
• Да чувстваш, че си в правото си

Запазване на интегритета

„Съхранението на собствената неприкосновеност е от изключителна важност при контактуването с трудни хора“, съветва психологът Новотни. Този, който остане вътрешно незасегнат в неприятна ситуация, решава сам какво да прави и какво да допусне. „Всеки е господар в собствения си дом.“ По този начин избягваме риска да се поддадем на контрола от страна на някой друг. Понякога е препоръчително, споделя Новотни, да уловим импулса на атаката и с известна находчивост да го върнем обратно към първоизточника му. Реакцията на момента, а не едва след часове или дни, често изяснява ситуацията. Новотни смята, че можем да се научим умело да връщаме подадената ни топка и да парираме атаките чрез решителност и непоколебимост.

Рефлексия: „Нямаш никакъв поглед върху нещата“ е упрекът, който ни се отправя. Улавяме го и го връщаме обратно към другия: „Предполагам говориш от собствен опит?“.

„Какво е това отново, в този хаос е невъзможно да се работи!“, коментира някой състоянието на бюрото. „Да не би редът да е вторият ти живот?“, връщаме критиката обратно. Същественото в случая е това, че човек не се оправдава, а поставя на преден план темата за любовта на другия към подредеността.

Запазване на самоувереността: „Този, който се държи като „бито куче“, не трябва да се учудва, когато другите го нападат. Всеки, който омаловажава себе си, приканва другите да го настъпят“, казва Новотни. „Вървящият с изправена глава се радва на повече респект.“ Този, при който се наблюдават силно изразени колебания в самосъзнанието, е склонен по-често да заема отбранителна позиция в критични ситуации. Увереността и положителната самооценка обаче също могат да бъдат тренирани, споделя Новотни.

Съхранение на лекотата: Почти нищо друго не изглежда толкова лесно, както да крачиш през живота с лекота. „Лекотата също може да бъде научена, ако се чувствате объркани и неуверени“, смята психологът Новотни. Чрез хумора човек неутрализира първоначалното намерение на другите да го атакуват и дестабилизират. „Кажете му, че има право и дори преувеличете“, съветва Новотни. Ето един пример: „Какъв безпорядък цари при теб!“ – „Ами да, само така мога да бъда креативен“. Може да опитате и техниката с „Благодаря, подобно“: „Надул си се като пуяк!“ – „Благодаря, и ти така. Щом си забелязал, значи и ти си пуяк“.

Дистанциране: При некоректни нападки човек трябва да опита да запази самообладание и да не реагира емоционално. Не е необходимо да се отбранява, а да остане обективен. Има ситуации, в които находчивостта не е препоръчителна, особено когато става въпрос за тежки обиди и заплахи за физическо насилие. В тези случаи е по-разумно просто да се оттеглим.

Източник: Focus

Превод от немски език: Галина Викторова

Основно изображение: fotocommunity

Share This